Предсрочна изискуемост

Налице ли е процесуалноправна легитимация на банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, при условие, че преди издаването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, вземането по договора за кредит е било цедирано в полза на трето лице, а впоследствие отново придобито от страна на банката?
Допустимо ли е ищецът /банка/ в производството по чл. 422 ГПК да уточнява предявените искове /в частност- да посочва нова дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита/ едва във въззивната инстанция /в писмения отговор на подадена от длъжника- ответник въззивна жалба/?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнася и да обосновава решението си на твърдения, направени от ищеца едва в писмения отговор на въззивна жалба, след като същите не попадат в изключенията по чл. 266, ал. 2 ГПК?
При въвеждане на нови твърдения в хода на въззивната инстанция от страна на банката-ищец в производство по чл. 422 ГПК, задължен ли е въззивният съд да даде указания до страните в процеса относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими към изложените нови твърдения доказателства и ангажиране на доказателствени искания?
Нищожно ли е допълнително споразумение към договор за банков кредит, сключен с потребител, ако само някои клаузи от същото са нищожни и може да се предположи, че то би било сключено и без недействителните му части?
Преценката дали договор/ допълнително споразумение, съдържащ/-о неравноправна клауза да се обяви за нищожен/-но в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната клауза, следва ли да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 Закона за защита на потребителите клауза в договор за банков кредит, сключен с потребител, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна се прехвърля изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция получава за сметка на потребителя неуговорена облага?
При положителен отговор на горния въпрос може ли съдът да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута- чрез заверяване на блокирана валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута?
Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по специално по отношение на факти на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес?
Представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК техническа грешка, допусната в мотивите на решението при изписването на стойността на валидния и приложим към процесния казус валутен курс?
Приложимо ли е в производството по чл. 247 ГПК спрямо очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на решението при изписването на стойността на приложимия към процесния казус валутен курс на швейцарския франк към евро, при положение, че същият е от значение за определяне на евровата равностойност на задължението по кредита?