чл. 54 ал. 4 ЗКИР

Имат ли правен интерес съсобственици от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при условие, че страните по такъв иск не оспорват квотите си в съсобствеността на реално съществуващ имот, който не е отразен в кадастралната карта, а представлява част от имот с други граници и по-голяма квадратура, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за право на собственост по давностно владение върху 1/2 ид. част от имота въз основа на допусната в кадастралната карта грешка, който имот е включен с други имоти по регулационния план в урегулиран поземлен имот?
В този случай възможно ли е без да се отмени така издаденият констативен нотариален акт (КНА) за имот, различен от този на съсобствениците, да се защитят правата на ищците - съсобственици, единствено и само с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да се промени записването в кадастралния регистър, доколкото въз основа на издадения неверен констативен нотариален акт ответниците са вписани като съсобственици с 1/2 ид. част върху имота по сгрешената кадастралната карта и след поправката й те ще продължат да фигурират в кадастралния регистър като такива на оставащата част от отразения в сега действащата КК имот с неверни граници - т. е. налице ли е преюдициалност на предявения ОУИ спрямо иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?
Има ли определящо значение за правния интерес при тази конкретна хипотеза на снабдяване с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка от съсобственик за имот по сгрешена КК фактът, че в хода на процеса ответниците - съсобственици, не оспорват квотата на ищците в съсобствеността върху имота, който не е отразен в КК?
Може ли съдът да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания?
При установена причинно-следствена връзка чрез специални знания на вещо лице - геолог между действия на ответниците - т. е. човешка дейност, изразяваща се в незаконно извършено надстрояване, и увреждане на жилището на ищците, може ли съдът да приеме в противоречие с формалната и правната логика, че не субективни, а обективни фактори са причина за увреждането, без наличие на други доказателства за това, или какво е значението на експертното заключение в гражданския процес, още повече когато се касае до строго специфични знания - като тези на геолог в случая, а не например до изчисления, които може да направи съдът със знанията, с които разполага?
Длъжен ли е съдът да извърши цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес?
При извършен незаконен строеж в съсобствена сграда без съгласието на съсобственика и без наличие на учредено ограничено вещно право или друго бреме, което да задължава съсобственика да търпи различни по характер въздействия върху сградата - в случая извършено незаконно надстрояване, следва ли да се приеме, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен, тъй като за съсобственика се създават пречки по-големи от обикновените при упражняване на правото му на съсобственост върху сградата?
Създават ли се пречки по-големи от обикновените за съсобственик в сграда, ако друг съсобственик извърши незаконно надстрояване в същата сграда, което утежнява конструкцията и предизвиква срутищни и свлачищни процеси под основите й?