30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 39 ал. 1 КРБ

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали изразяването на негативно мнение на съда относно страна по делото, в мотивите на въззивното решение, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Дали изявлението на съда, обективирано в мотивите на съдебното решение, че една от страните няма как да няма връзка с определени престъпни обстоятелства, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Каква е доказателствената сила на докладите на Европейската комисия - Европейската служба за борба с измамите по смисъла на чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г., относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), в рамките на гражданското производство, когато тези доклади не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК?
Допустимо ли е съдебно решение да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т. ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др.?
Следва ли публичните личности да имат по-голям праг на търпимост към отправената по техен адрес критика и осъществяване наблюдение над действията им?
Може ли изводите на въззивния съд при определяне обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъдат базирани на предположения, а не на реално доказани факти?
Основание ли е да се намали определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение, обстоятелството, че клеветническите твърдения възпроизвеждат информация, споделена на деликвента от трето лице?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните във връзка с решаване на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При статия с невярно и позорящо /клеветническо/ съдържание, в която авторът/издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия на друг автор/издател, носи ли издателят отговорност?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Правилно ли е приложен материалният закон, ако нарушение, което е посочено в хипотезите на чл. 190 КТ, бъде квалифицирано от съда като различно от тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение?
Следва ли при преценката дали наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?
Длъжен ли е съдът, при преценка дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение, да обсъди всички критерии по чл. 189. ал. 1 КТ и да извърши преценката, отдавайки едно и също значение на всички критерии при определяне на вида на дисциплинарното наказание, без нито един от тях да има предимство пред другите?
Длъжен ли е съдът да съобрази всички доводи на страните и да разгледа всички представени доказателства?
Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344. ал. 1, т. 1 КТ?
Изявленията в социални мрежи, блогове и друг вид онлайн канали, които са общодостъпни за неограничен кръг лица, представляват ли публични изявления и ако да - то длъжен ли е работодателят да събира доказателства до какъв брой лица са достигнали тези публични изявления и в каква степен тези изявления са възприети правилно от всички лица?
Когато в съдебното производство е безспорно установено, че служителят е злепоставил работодателя пред трети лица, допустимо ли е съдът да променя дадената от работодателя правна квалификация на извършеното нарушение (злоупотреба с доверието на работодателя), при условие че такова злепоставяне се приема в трайната практика на ВКС като злоупотреба с доверието на работодателя?
В случай на установено тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ следва ли съдът, при извършването на преценка за съответствие между дисциплинарно нарушение и тежестта на наложеното наказание, да изследва тежестта на нарушението (при условие, че законът в чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ вече е квалифицирал нарушението като „тежко") или само другите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ (обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя)?
Налице ли е съставът на „злоупотреба с доверие, който е изрично предвиден като основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение съгласно чл. 190. ал. 1, т. 4 КТ, когато е безспорно доказано, че действията на служителя представляват „уронване на доброто име на работодателя" и че служителят е злепоставил работодателя с действията си пред трети за работодателя лица, каквито са другите служители на работодателя, учениците, обучаващи се в училището, което е работодател на въпросния служител, и техните родители, и е компрометирал оказаното му доверие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

от №******г. по гр. д. №1960/2019 г. на ВКС, решение №209/27.09.2013 г. по гр. д. №1747/2013 г. на ВКС, решение №86/29.01.2010 г. по гр. д. №92/2009 г. на ВКС, решение №264/21.10.2013 г. по гр. д. №2161/2013 г. на ВКС, решение №404/13.07.2010 г. по гр. д. №907/2009 г. на ВКС, решение №85/23.03.2012 г. по гр. д. №1486/2011 г. на ВКС, решение №891/07.06.2002 г. по гр. д. №183/2002 г. на ВКС, решение №73/05.02.2024 г. по гр. д. №679/2023 г. на ВКС, решение №439/20.01.2016 г. по гр. д. №2773/2015 г. на ВКС, решение №187/23.10.2019 г. по гр. д. №1738/2018 г. на ВКС, решение №7/04.07.1996 г. по к. д. №1/1996 г. на КС на РБ, решение №15/28.09.1993 г. по к. д. №17/1993 г. и решение №20/14.07.1998 г. по к. д. №16/1998 г. на КС на РБ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

- Дали въззивният съд е длъжен да посочи кои конкретно изрази с негативно, спрямо засегнатото лице, съдържание представляват твърдения за злепоставящи факти и кои са оценки на факти?
- Когато в публикация се възпроизвежда информация от друг източник, трябва ли в мотивите си съдът да направи разграничение кои факти са възпроизведени и кои са твърдения на автора?
- Кога се касае за свободно упражняване на правото на публично разпространение на информация и изразяване на мнение, което е правомерно, и кога е необходима съдебна намеса за ограничаването му?
- Какви са критериите за отграничаване на добросъвестното упражняване на правото на свободно разпространение на информация и свободно изразяване на мнение от противоправното?
- Дали сигнал до държавни органи представлява достоверна информация и дали авторът му носи деликтна отговорност?
- Дали управителят на ООД с частен капитал е публична личност?
- Кои са отличителните белези на клеветническите, опозоряващите и обидните изявления?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

жалбоподателят излага, че въззивният съд в мотивите си е посочил, че за установяване на съдебно предявеното вземане ищцата е ангажирала доказателствени средства - съставени от нотариус констативни протоколи, с приложени разпечатки за уеб адреси. Съдът не е събрал и проверил посочените източници на фактически данни като веществени доказателства; освен това протоколите се отнасят само до твърдени публикации във Фейсбук. но не и до фотоснимки и записи в Ютюб. К. М. счита, че Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил оглед на процесните веществени доказателства, а при оспорването на тяхното авторство е приел, че М. е техен автор, без ищцата да е ангажирала доказателства в тази насока. Счита, че когато предмет на огледа е движима вещ (например фотоснимка, видеозапис), същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането на доказателствата, като прилагането им по делото на магнитен носител не е достатъчно при тяхното оспорване. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство (касетофон или видео). За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл. 204 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т. е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място. При липсата на оглед (и на експертиза досежно оспорено авторство), извършен от съда, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визира практика на ВКС – решение №136/11.04.2011 г. по гр. д. №602/2010 г., ІV г. о. и определение №234/10.05.2018 г. по т. д. №175/2018 г., І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

дали използваните други думи и изрази във втората статия от 29.09.2018 г., имат характеристиката на обидни и клеветнически такива. Въззивният съд е приел, че в цялост статията разгласява пред обществото, че ищците Х. са инициирали или поне поддържали идеята да се разпространи в обществото невярна информация, че репортерът Д. В. от предаването "Господари на ефира именно при и по повод осъществяване на журналистическо разследване е станал жертва на побой. Същевременно след като е станало ясно в обществото, че всъщност репортерът не е бил пребит, а само избутан от склада, в който е правен репортажа, те от своя страна веднага са се отрекли публично от репортера с цел да покажат, че нямат нищо общо с инсценирания побой и че инсценировката е идея и дейност само и единствено на репортера, като в тази връзка са използвани спрямо тях думите „мишки“, „мишоци“, „измиха си ръцете, „.. да проявят малко доблест…“, която в контекста на изречението се възприема като „те нямат и капка доблест“ и „мерзостта, разбирано като „те са мерзки“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №404 от 13.07.2010 г. по гр. дело №907/2009 г. на ВКС, III г. о., определение №1264 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. дело №5023/2013 г. на ВКС, IV г. о.; определение №957/22.07.2015 г. по гр. дело №3020/2015 г. на ВКС, IV г. о., и определение №872/21.12.2016 г. по гр. дело №3200/2016 г. на ВКС III г. о.; 3. При определяне размера на обезщетението по справедливост при деликт - съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли да се изследва въпросът за реализираната от делинквента икономическа печалба от осъществено от него противоправно деяние, респективно следва ли подобно обстоятелство, когато е налице, да намери място като допълнителен критерий за определяне размера на обезвреда и по какъв начин, и 4. Институтът на деликтната отговорност, освен основната си обезщетителна функция, съдържа ли и превантивно-възпитателна такава, респективно как тази функция би била съотнесена към определяне размера на отговорността, която делинквента следва да понесе, както и към понятието за справедливост в контекста на нормата на чл. 52 ЗЗД. Обосновава последните два правни въпроса със значимостта им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид развитието на технологичния процес и навлизането на информационните технологии в масова употреба, включително и за разпространяване на опозоряваща и невярна информация, превръщайки ги в източник на печалба за делинквента, която следва да съобрази като допълнителен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на използването й като такъв съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП и чл. 76а, ал. 3 ЗМГО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивното решение влизало в противоречие с решение №85/23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №1486/2011 г., IV г. о., решение №50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №4583/2021 г., I г. о., решение №110/25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №2808/2016 г., IV г. о., определение №183 от 6.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №3420/2017 г., IV г. о., решение №369/26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №2098/2015 г., IV г. о. и решение №404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №907/2009 г., III г. о.; по втория въпрос – на решение №85/23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №1486/2011 г., IV г. о., решение №129 от 11.08.2020 г. по гр. д. №2704/2019 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение №50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №4583/2021 г., I г. о.; по третия въпрос – на решение №369/26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №2098/2015 г., IV г. о., по четвъртия – на решение №85/23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №1486/2011 г., IV г. о., решение №12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №449/2012 г., III г. о. и решение №484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1438/2009 г., III г. о.; по петия – на т. 19 на ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС; т. 2 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение решение №183 от 16.11.2017 г. на ВКС по т. д. №2624/2016 г., II т. о., решение №212 от 1.02.2012 г. на ВКС по т. д. №1106/2010 г., II т. о., решение №202/21.12.2013 г. на ВКС по т. д. №866/2012 г., I т. о., решение №12 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №2184/2015 г., III г. о., решение №145 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №811/2018 г., II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела