чл. 411 ал. 3 ГПК

Липсата на индивидуализация на иска, съгласно чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО е 2006/32/ЕО, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание ли е за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и че са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК?
Как се формира вътрешното убеждение на състава, като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 3 ГПК?
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК приравнено на ценна книга ли е, поради което съдебния състав да я разглежда само от външна странна, като не изследва произхода на дълга?
Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като той не е приложен по делото?
Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК?
Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?
Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация-София“ ЕАД по аргумент от чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или само в тази част?
В случай, че заповедта за изпълнение е недопустима изцяло или в тази й част, кога се преклудира възражението за недопустимост: с отговора на получаната заповед; с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК; в първото по делото заседание след изслушване на съдебно-техническата експертиза или с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане?
До какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил юридическите факти, правопораждащи договорното отношение с длъжника?
Кои са критериите /примерно изброени, изчерпателно е невъзможно/, които отличават съдебното решение от политическото?
Постановеното политическо решение от съдебен състав нищожно ли е?
Какъв е съдебния акт /определение/, постановен в нарушение на собственото си тълкувателно дело?