чл. 263 ГПК

Може ли съгласието за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на договор за изработка да се изрази и чрез конклудентни действия? Когато между страните не е сключен писмен договор за изработка и при безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя и ако тя е приета от възложителя, следва ли възложителят да заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено от страните облигационно отношение с източник договор? Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа не е определена, но е определяема? От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическото държане на възложителя? Налице ли е валидно сключен устен неформален договор за изработка, който да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, при липса на доказателства относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителя? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява между страните какви точно строително-ремонтни действия са извършвани и в кой период с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?