чл. 36 ал. 2 ЗЗД

Допустимо ли е упражняване на съвместно владение върху даден имот от няколко различни лица като владението е възникнало на основание съвместно завладяване на имота и можи ли при такова съвместно владение да се придобие собствеността върху имота от владеещите го лица на основание давностно владение, осъществено в предвидения в закона десетгодишен срок?
Длъжен ли е съдът да се съобрази с формулирания предмет на делото и дължимата защита, така както са определени в исковата молба и поддържани в процеса. Нарушен ли е принципа на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК)?
Съобразено ли е разпределението на доказателствената тежест между страните при оборване презумцията на чл. 69 ЗС?
Какви действия са необходими, за да се демонстрира намерение да се владее имота и необходимо ли е това намерение да се довежда до знанието на невладеещия собственик, ако имотът е завладян от трето лице, което до момента не е имало никакви права върху имота?
Валидно ли е направено оспорване от ответници, които са с неизвестно местоживеене и са призовани чрез Държавен вестник, при липса на всякакъв контакт и връзка между адвокат-клиент и съставлява ли това поведение грубо нарушаване на мандата на особения процесуален представител?
Съдът извършва ли процесуално нарушение като не е приложил ранна преклузия с действията си по определяне на искания и възражения на страните и по установяване на релевантните за спора факти и включвайки незаявилите становище ответници в обследването ан блок“ с останалите ответници – наследници, извършва ли съдът нарушение на принципа на концентрационното начало в процеса?
По отношение на ответниците, които живеят наблизо и не отричат владението на ищците, като не са ангажирали доказателства в подкрепа твърденията си, че са ползвали имотите, следа ли съдът да приеме, че счита доведено до знанието им намерението на един от наследниците да свои целия имот за себе си, когато действията му са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица?
Налице ли е обективна невъзможност за демонстриране намерението за своене от страна на владелец съсобственик, когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местоживеене в страната не се интересува от имота не изявява воля да упражнява правото си на собственост?
При неоспорване и фактическо признание на иска (един от сънаследниците заявява, че наследодателят е разделил неформално нивите между двамата братя и никога не е имало спор между тях по този въпрос) извършва ли съдът нарушение на закона, като не взема предвид това процесуално поведение на ответника и не уважава иска за неговата идеална част?
Извършил ли е съдът процесуално нарушение, като е включил в кръга на лицата, спрямо които следва да се демонстрира промяна в намерението за своене и приобретателите по извършените сделки?
По отношение на групата турски граждани, при наличие на доказателства по установяване, че невладеещият собственик е с неизвестно местоживеене, напуснал е пределите на страната преди години (а някои са родени в Т.), не се е завръщал, ищците не го познават и между тях не съществуват никакви отношения, поради трайна отдалеченост във времето и пространството, не е приел наследството, не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот и реституция на собствеността му в продължение на 32 години и това му поведение не се дължи на обективно препятствие, следва ли съдът да приеме наличие на обективни причини, като пречка за демонстриране промяната в намерението?
Трябва ли съсобственик, който се позовава на придобивна давност на чуждата идеална част върху съсобствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъсквали владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?
За да бъде отблъснато владение, съсобственикът на когото се противопоставя, следва ли да е предприел действия, свързани с упражняване на правата му върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. В случай на пълно отсъствие на отношение и поведение от страна на наследниците, следва ли съдът да изисква от позоваващите се на давност поведение на отблъскване на владението им?
При липса на титул за собственост правилно ли е предприета съдебна защита чрез съдебно средство за защита на фактическата власт върху земята, като правомощие и част от правото на собственост. Изтеклият и установен от закона срок по чл. 79, ал. 1 ЗС води ли автоматично до придобиване на правото на собственост?
Извършва ли съдът недопустимо въвеждане на допълнителен елемент във фактическия състав на давностното владение с изискването на „разгласа за обръщане на владението в собственост и на активни волеизявления за наличие на психическо отношение на собственик към цялата съсобствена вещ“?
Следва ли съобразно правилата в ГПК и ТР 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост?
Извършва ли съдът процесуално нарушение, като не постави за разглеждане поставеният във въззивната жалба въпрос за отказа на първата инстанция да разгледа исканията за обявяване за недействителни на извършените разпоредителни сделки за замяна и продажба и за отмяна на съставените констативни нотариални актове?