чл. 135 ЗЗД
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава , когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Силата на пресъдено нещо/СПН/ и издаденият изпълнителен лист имат ли сила/ проявяват ли действие/ и срещу трето лице - страна в изпълнителния способ, което е придобило вещта след вписване на тежестите, т. е. има ли това лице качеството на „трето лице по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК?
Приобретателят на вещ, вече обременена с тежести, притежава ли правата на длъжника по чл. 439 ГПК и правата на третите лица по см. на чл. 435, ал. 3 и 5 ГПК и чл. 440 ГПК или попада в кръга лица по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК, които са обвързани от СПН и издадения изпълнителен лист?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, и да изложи съответните причини, поради които не кредитира, респ. не приема същите, както и да изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и връзките помежду им?
Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третите лица – правоприеимници на длъжника, за увреждане на кредитора?
С оглед облигационния характер на иска по чл. 135 ЗЗД, обстоятелството, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (за длъжника и за третото лице), а се счита за недействителна само по отношение на кредитора-ищец по паричното притезание, то може ли при успешно провеждане на Павловия иск кредиторът-ищец да насочи изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото от длъжника имущество, в случая – дружествените му дялове, при положение, че в хода на производството кредиторът-ищец вече реално се е удовлетворил, получавайки цената на същите тези дялове, при това по собствена инициатива и предприети изпълнителни действия, като въпросната цена е заплатена от третите лица не на длъжника, а на кредитора-ищец по искане на последния и въз основа именно на договорите, чиято относителна недействителност е прогласена от съда по искане на кредитора-ищец?
Не представлява ли така описаната и доказана в хода на производството фактическа ситуация, в случай на уважаване на Павловия иск, една недопустима и нетърпима от гледна точка на смисъла на закона, морала и справедливостта, и противоречаща на логиката възможност кредиторът-ищец да се удовлетворява на два пъти от един и същи актив на длъжника?
Не се ли е трансформирала цената на дружествените дялове на длъжника по договорите на основание чл. 129 ТЗ в притезание, върху което ищцата-кредитор съвсем съзнателно е насочила изпълнение и реално се е удовлетворила, и в този смисъл действителността на сделките по чл. 129 ТЗ не е ли призната и напълно зачетена като действителна от страна на ищцата-кредитор?
Въпросното изпълнение и реално удовлетворяване, именно по силата и въз основа на договорите, чиято относителна недействителност се претендира от ищцата-кредитор, не изключва ли на собствено основание какъвто и да е увреждащ ефект и характер на същите – договорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 129 ТЗ, чл. 133 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Цената на иска за собственост подлежи ли на определяне въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, когато пазарната цена е значително по-висока и няма спор относно действителната цена? Пазарната стойност на имота прилага ли се като субсидиарен критерий за определяне цената на иска, когато данъчната оценка не съответства на действителната стойност или не може да се установи точна оценка? При определяне родовата подсъдност на иск за собственост върху недвижим имот следва ли съдът да изхожда от действителната стойност на правото? Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за уточняване цената на иска, когато има съмнение относно стойността на имота? Следва ли при искове за собственост съдът да приема данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска и родовата подсъдност? Може ли съдът да определи цената на иска въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, без да разпореди проверка на пазарната стойност? Приемането на данъчната оценка като единствен критерий за определяне цената на иска може ли да доведе до неправилно преценяване на родовата подсъдност? Коя линия в съдебната практика е приложима: тази, която третира данъчната оценка като окончателен критерий или тази, която третира данъчната оценка само като ориентир и оставя възможност за доказване на действителната пазарна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като отговори на възраженията, че има нови обстоятелства след подаване на исковата молба, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а договорите за правна помощ са нищожни поради нарушаване на добрите нрави и липсата на извършени правни действия по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Извършеният отказ от наследство на един от наследниците - съсобственици уголемява ли дяловете в общата съсобствена вещ на останалите съсобственици?
Подлежи ли на вписване съдебното решение, с което се отменя направен отказ от наследство?
Невписаното съдебно решение, с което се отменя отказ от наследство на един от съсобствениците, има ли действие спрямо останалите съсобственици в общата вещ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При направено възражение от насрещната страна за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза длъжен ли е въззивният съд да обсъди действителността на същата, както и да даде отговор на направените в частната жалба оплаквания? За да се стигне до прекратяване на делото в тази хипотеза, следва ли съдът да констатира уговорена действителна арбитражна клауза, в която по несъмнен начин страните да са изразили ясна и непораждаща съмнение воля за конкретно посочен арбитражен съд?
Действителна ли е арбитражна клауза, в която не е посочен (индивидуализиран) по несъмнен начин арбитражният съд, пред който да се отнесе имущественият спор между страните?
Допустимо ли е при осъществяване на дейност по тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД съдът да излиза извън конкретните договорености между страните, с което би се стигнало до подмяна на изразената от тях воля?
Произтича ли пряко от производството по несъстоятелност и тясно свързан ли е с това производство спорът относно разпореждането с парична сума по съвместна банкова сметка, един от титулярите по която е несъстоятелният длъжник? Ако тези условия са налице, то изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, дерогира ли сключеното от длъжника преди откриването на производството по несъстоятелност арбитражно споразумение за същия спор?
Когато в допълнение към многостранния договор за гражданско дружество, който не поражда насрещни задължения, съдружниците да сключат и договор, който да урежда вътрешните отношения между тях по повод участието им в гражданското дружество, но този договор е за изработка и отношенията, създадени между съдружниците въз основа на него са от типа „насрещни“, уговорената в договора за дружество арбитражна клауза разпростира ли действието си и по отношение на споровете по договора за изработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в премета на доказване?
По силата на чл. 146, ал. 2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства за факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент продавачът по договор за покупко-продажба на движима вещ и ищец по иск по чл. 135 ЗЗД е придобил качеството кредитор – от момента на първата забава на ответника да плати на падежа уговорена вноска по разсрочено плащане или най-рано с предявяване на иск за разваляне на договора и реституиране на вещта?
Придобиването на качеството кредитор на продавач по договор за покупко-продажба, обусловено ли е от неизпълнение на купувача за плащане на някоя от уговорените вноски или продавачът е придобил качеството кредитор още със сключването на договора за покупко-продажба?
Неизпълнението на купувача да заплати някоя от уговорените вноски от цената по договора ли определя момента на придобиване на качеството кредитор на продавача по отношение на продажната цена или неизпълнението го определя като неудовлетворен кредитор с възникнало право да развали договора по съдебен или извънсъдебен път?
Кой е най-ранният момент продавачът по договор за покупко-продажба да придобие качеството кредитор – сключването на договора за покупко-продажба, неизпълнение на другата страна или качеството кредитор е поставено в зависимост от упражняване на друго субективно право на продавача, което същият би могъл да предяви в различен момент, в зависимост от това, кога е започнало неизпълнението на длъжника?
Законосъобразно ли е въззивният съд да промени квалификацията на иска и в случай, че го стори, длъжен ли е преди това да даде възможност на страните да изразят становища по приложимата правна норма и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Принципът на диспозитивното начало ще бъде ли нарушен, когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала?
Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите си към решението? Следва ли въззивният съд да изложи ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност?
С разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД виновното намерение ли се санкционира или факта на разпореждане с имущество на длъжника, което предхожда пораждане на вземането? Намерението за увреждане трябва ли да се докаже от ищеца? Оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД в този случай прилага ли се?
Следва ли потестативното право на дарителя за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД да се квалифицира като вземане по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което да легитимира дарителя като кредитор с право на отменителен иск при наличие на увреждащо действие, извършено преди настъпването на основанието за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 227 ал. 1 б. в ЗЗД, чл. 227 ал. 5 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 238 ал. 1 ГПК, чл. 238 ГПК, чл. 239 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 7 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ЗОДОВ
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.