чл. 69 ЗН
Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
(2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
(3) Наследникът – земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти и как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания - длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали при всички случаи поземленият имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост и всеки собственик на самостоятелен обект в сградата притежава и идеална част от дворното място, е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и размерите на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от собствениците на самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от неправилно прилагане на закона и нарушаване на процесуалните правила?
Допустимо ли е при делба на неподеляем имот да се приложи чл. 353 ГПК, така че всеки съсобственик да получи реален дял от съсобствен имот по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Разпореждането на наследник, притежаващ идеална част от наследствената маса, с целия му наследствен дял чрез повече от една възмездна/дарствена сделка, следва ли да се приравни на разпореждане с цялото наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустим ли е искът по чл. 76 ЗН, насочен срещу разпоредителните сделки на наследника, касаещи целия му наследствен дял?
Допустимо ли е искът по чл. 76 ЗН да бъде предявен в делбено производство, развиващо се по реда на чл. 34 ЗС, където не всички съделители имат качеството наследник на общия наследодател?
Кой ще е приложимият ред за провеждане на съдебното производство по съдебна делба на наследствено имущество, при наличие на разпореждане с наследствения му дял по реда на чл. 212 ЗЗД от един от сънаследниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
По съмнението за очевидна неправилност е изводимо от самите мотиви на въззивния съд, за преценка дали при така приетите за установени факти от въззивния съд изводът му за липса на годен обект на делба не е очевидно неправилен.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части и по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на същите идеални части, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части, а в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава титул за собственост за същите идеални части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали изводът, че само упражняването на фактическата власт, установена от единия сънаследник след прехвърляне на идеални части от наследствения имот от друг наследник след смъртта на общия наследодател, може да обуслови придобиването на имота по давност по отношение на трети от сънаследниците, не е в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За проверка за вероятна недопустимост - на решение на Окръжен съд – Ловеч и на решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК, постановено по същото въззивно дело, в обжалваната част относно уважените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН, и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и отхвърления иск за делба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При неподелаем имот по смисъла на чл. 348 ГПК, въпросът за спазване на основния принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съделителите при възможност да получи дял в натура, налага ли приложение на ал. 2, предл. трето на чл. 69 ЗН за изнасяне на имотите на публична продан като единствено възможен способ за ликвидиране на съсобствеността?
Доколко нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН налага принцип за извършване на делбата чрез предоставяне на дял в натура на всеки съделител или напротив, предоставя право на всеки съделител да претендира получаването на такъв дял само доколкото това е възможно?
Когато имотите „не могат да се поделят удобно“, доколко правилото на същата норма предвижда изнасяне на всички допуснати до делба недвижими имоти на публична продан или допуска разпределянето на някои от имотите в дял на някои от съделителите и изнасянето на останалите имоти на публична продан?
Дали при разпределението по чл. 353 ГПК на всеки съделител следва да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но според вида и предназначението им и при невъзможност да бъде разпределен имот от един и същ вид за всеки от съделителите, как следва да се процедира, за да бъде спазен принципът на равнопоставено положение спрямо другия?
Дали чрез разпределение по чл. 353 ГПК следва да се извърши делбата само когато са налице кумулативно две предпоставки - броят на допуснатите до делба имоти да е равен или по-голям от броя на съделителите и всички съделители да са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл. 69, ал. 2, изр. 3 ЗН, или наличието на някои от тези предпоставки /втората/ не е необходимо?
При липса на категорични данни относно факт от предмета на доказване /в случая за извършени подобрения в някои от имотите от съделителката А. К./ съдът може ли да постанови решение „по вътрешно убеждение, изградено въз основа на индиции за осъществили се такива, без изводът му да е логическа последица от конкретни фактически условия за приложението на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди относимите доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.