чл. 26 ал. 1 ТЗ

е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е сочила общо противоречие с ТР ОСГТК №******г., както и е разгледана практика на ВКС по чл. 20 ЗЗД. Касаторът е поставил въпросът: „Ползването на документ без намерение подписалият да се задължи по него и при въвеждане в заблуждение относно целите и предназначението на такъв документ, съставлява ли валидно и обвързващо издателя волеизявление. Поддържал е довод за неправилност на изводите на въззивният съд, така квалифициран и от него, като го е развил подробно и е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Задължен ли е възивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните при формиране на изводите си по предмета на спора. Страната е направила кратък преглед на практиката в тази насока, както и е сочила противоречие с ПП ВС №******г. и ТР ОСГТК №******г., за които общо е поддържала противоречие с решението на ПАС. Конкретните доводи са свързани с оплакване, че решаващият състав игнорирал показанията на свидетеля Б., като подробно са развити оплаквания за неправилност на изводите в тази насока. Страната е поддържала и довод за недопустимост на акта / изложен след горните съображения/, изведен от това, че вземанията на ищеца били обезпечени с наложени възбрани върху недвижими имоти, вписани преди апорта, което означавало, че е налице свръхобезпеченост. Тъй като чл. 452, ал. 1 ГПК предвиждал определен ефект при разпореждане с вещ, върху която имало наложена възбрана, то и иска по чл. 135 ЗЗД бил недопустим, като пораждащ същият ефект. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК по отношение, на което е сочила противоречие във въззивното решение, „колебливост” при прилагане на материалния закон и „липса на адекватна оценка на предхождащите сключването на договорите за заем взаимоотношения. Други доводи не са развити.