30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 382 НПК

Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
(4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
(5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.
(6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
(7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
(8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.
(9) Определението на съда е окончателно.
(10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / по отношение на регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие / ПТП / е настъпило при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г./?
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение тези доказателства, твърдения и доводи?
Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?
В какво се изразява задължението на съда преди да допусне повторна или допълнителна експертиза да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 201 ГПК?
Дължи ли се обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин?
Доказано ли е твърдяното безкасово плащане, което е оспорено от страна по делото, ако назначената съдебно-счетоводна експертиза, имаща за задача установяване на извършено плащане от застраховател към увредено лице, с цел суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, проверката на вещото лице, дали е извършено плащане, да се изразява единствено в направена справка по телефон със служител на застрахователното дружество – ищец, което е задължено да нареди сумата?
От кой момент започва да тече давността за регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ срещу делинквента: от възникване на задължението на делинквента за заплащане на обезщетение за вреди или от датата на плащането на това задължение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Правилно ли Апелативен съд - Пловдив в оспорения съдебен акт е отхвърлил наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице?
Не е ли погрешно възприятието на въззивния съд в мотивите, че „В случая става дума за реакция в конкретната обстановка на пешеходец - дете по смисъла на закона, което е уязвим участник в движението, като противоправното поведение на водача на мотоциклета, за което е признат за виновен, се изразява именно в нарушаването на задължението му да бъде внимателен и предпазлив към такива пешеходци. Касае се за момиче в тинейджърска възраст, което на пръв поглед не прилича на дете и не може да бъде възприето като такова от водача на ППС.“?
При безспорно прието от съда нарушаване на чл. 108 ЗдвП от пострадалото лице, който задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно /ал. 1/, а когато такива няма или е невъзможно използването им /каквато е установената по делото обстановка/ - да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница /ал. 2/, не е ли редно да бъде отчетено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед цитираното вече ППВС?
Правилно ли при наличие на безспорно прието от съда наличие на нарушение от страна на пострадалото лице на правилата на ЗДвП съдът е приел, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и неправомерното поведение на пострадалата?
Длъжен ли е бил съдът да обсъди приетото по делото заключение по изготвената авто-техническа експертиза и от мястото, на което безспорно се установи със свидетелски показания, че се е намирала С., става ясно, че А. Т. не е можел да реагира и да избегне удара, т. е. същият и при най- голяма съобразителност от негова страна и внимание, не би могъл да избегне удара, поради което се приема, че същият е бил неизбежен, като основната вина за това е на С., която се е движила в обратна на посоката на движение и е реагирала неадекватно, тръгвайки към средата на пътното платно, където се е движел мотоциклетиста, поради което сме поискали и отчитане на 70 % съпричиняване от страна на пострадалата?
Длъжен ли е бил съдът да отчете, че макар и непълнолетна, пострадалата е във възраст близка до пълнолетие, като тийнейджърите в никакъв случай, не могат да бъдат възприети като малки деца, на пръв поглед?
Правилно ли съдът е определил в съдебния акт размер, като се вземе предвид краткия период на възстановяване, без последващи усложнения, както и без пострадалата да е търпяла други негативни вреди, тъй като същата се е възстановила в рамките на периода на обявената ковид пандемия, в която цялото общество беше ограничено в дейностите си и конкретно същата е била на онлайн обучение от вкъщи, както и останалите й съученици? Не трябва ли да се отчете, че същата има повече извинени отсъствия, заради лечение от дерматит, за сметка на възстановяването от получената вследствие на ПТП травма, при което липсват отсъствия, тъй като същата е учила онлайн, както и останалите ученици, като съдът погрешно приема, че нямало доказателства за липса на практика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началния и крайния момент на правото на иск в конкретния случай, а също и за сравнение между двете процедури – общ исков процес и тази по чл. 2в ЗОДОВ? Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началният и крайният момент на правото на иск в случай, че мотивите на първоинстанционния съд са декларативни и всъщност липсват такива? Възможно ли е да се приеме, че е била налице възможност и законодателно съдействие за увредено лице, което е пострадало от нарушение на ПЕС в случай като конкретния, за да се приеме, че увреденият е имал действителна възможност за действие, т. е. да упражни ефикасно и равностойно с други пострадали от действията на държавата лица, чиито нарушения са се обхващали от специалния закон – ЗОДОВ, при изменението на последния и въвеждането на специалната норма – чл. 2в ЗОДОВ? Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС? Допустимо ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво благоприятни за пострадалото лице ли са били процедурните условия за реализация на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз преди и след въвеждането на чл. 2в ЗОДОВ? Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво ефективни ли са били процедурите за реализация на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз за пострадалото от нарушение лице преди и след въвеждането на чл. 2в ЗОДОВ? Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът практически възможно ли е било за пострадалото от нарушение на ПЕС лице без значителни затруднения от финансово или процедурно естество да се възползва от правото си на иск по чл. 4, пар. 3 ДЕС, в случай като конкретния, преди законодателното уреждане на специалната процедура по чл. 2в ЗОДОВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя? Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия? Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС №4/1968 г., практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане? Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, да обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо? Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон? При предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 300 ГПК в случай, че представената влязла в сила присъда е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, съобразно чл. 371, т. 2 НПК? Направеното в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно изразено съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, представлява ли признание по смисъла на чл. 434, ал. 1 КЗ? Специална ли се явява нормата на чл. 434, ал. 1, предл. второ-ро КЗ спрямо разпоредбата на чл. 300 ГПК, когато влязлата в сила присъда срещу делинквента е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти? Приложима ли е разпоредбата на чл. 300 ГПК в случаите на предявен иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1-2. Допуснал ли е РС Сливница достатъчно съществено нарушение на правота на ЕС при постановяване на свое определение от 26.04.2017г., с което е одобрил споразумение, в което наред с налагане на наказание „лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК, е наложил и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при положение, че е постановил акта си преди постановяване от СЕС на определение по съединени дела С-335/2018 и С-336/2018, в което за първи път СЕС се произнася по мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с ПЕС и при положение, че СЕС се е произнесъл по несвъместимостта на кумулативното прилагане на тази мярка с наказанието по чл. 251, ал. 1 НК, а не по съвместимостта на самата мярка с ПЕС?, 3-4. Действието на актовете на СЕС, с които Съдът се произнася по същество по преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по спорове, по които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд?, 5. Следва ли да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на РС Сливница след като е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено?, 6. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална норма е обявена за противоречаща на ПЕС – пряко към правораздавателните органи или към законодателната власт, която следва да синхронизира националното право с ПЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на ВКС, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. При наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. В случая не е налице такава идентичност между изпълнителното деяние на съответния състав на престъпление по НК, за извършването на което ответникът Ц. Б. е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., и заявеното от ищцата основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, изведено от направените в исковата молба твърдения за осъществени фактически действия, относими към друг вид престъпление (трафик на хора). Понятието „състав на престъпление се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка – арг. от чл. 9, ал. 1 НК. Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по наказателноправен ред деянието. От обективна страна основен признак на престъплението е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК се изразява в образуване или ръководене на организирана престъпна група (О.) по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, която е създадена с користна цел или с поставена цел да върши определени други престъпления. Под „ръководене следва да се разбира дейност по поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма, в изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. От субективна страна престъплението се характеризира с умисъл и специална цел. За да е довършено, не е необходимо тази цел да е постигната, тъй като се касае за две отделни престъпления, с които се засягат два различни обекта на защита. Оттук следва извод, че ако деецът, като е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с други деяния осъществи и второто престъпление, с което се засяга и друг непосредствен обект (например обектът на посегателство при трафик на хора са обществените отношения, осигуряващи половата свобода и половата неприкосновеност на отделната човешка личност, както и половия морал в обществото), ще отговаря и по съответния състав на това второ престъпление. Касае се за две отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, за които се налага отделно наказание за всяко едно от тях, след което на основание чл. 23 или чл. 25 НК се определя едно общо най тежко наказание (ТР №23 от 15.07.1977 г. по н. д.№21/1977 г. на ВС, ОСНК). Със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., ответникът Ц. Б. е осъден за ръководене на О., като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК. Ищцата претендира обаче обезщетение за вреди в качеството на пострадало лице от реализацията на съставомерната цел - като жертва на престъплението „трафик на хора, което посегателство представлява отделно по вид престъпление и за което по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че спрямо нея са били извършени от страна на делинквента или участник в ръководената от него О. посочените от нея форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК – набиране и приемане, с цел да бъде използвана за развратни действия. От данните по делото такава връзка би могла да се изведе, но не по отношение на ищцата Н. Т., а спрямо трето за настоящия спор лице – А. Н. И., за която има доказателства, че е била трафикирана от страна на един от участниците в престъпното сдружение (видно от споразумението, с което В. Ф. е признат за виновен освен за участието си в подготвителната престъпна дейност по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК, така също и за осъщественото вече престъпление по чл. 159г във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 НК, за което е била създадена групата). По делото не са ангажирани други доказателства, с които ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за предмета на спора факти. Посочено е, че в показанията на свидетелката И. не се съдържа информация за конкретно лице или лица, индивидуализирано/и по име или поне по прякор, които да са били свързани с твърдяната сексуална експлоатация на ищцата. От анализа на посоченото гласно доказателствено средство не може да се изведе обоснован извод за участието на ответника в тази дейност. В конкретния случай, предвид факта на осъждане на ответника за ръководене на О. с цел извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за да се приеме за установено твърдяното от ищцата деликтно поведение на ответника, не е необходимо помежду им да е налице пряка връзка, лични взаимоотношения – че именно той непосредствено е вършил дейността по набиране и приемане на ищцата (уговаряне на лицето да бъде използвано за развратни действия срещу получаване на материална облага и създаване на условия за тяхното осъществяване), дейността по охрана и превоз до и от местата, където е предоставяла „секс услуги“, че лично на него е предавала получените от клиентите парични средства. Връзката може да бъде опосредена – чрез участието на трето лице, по отношение на когото обаче следва да има доказана по несъмнен и безспорен начин както връзката му с ищцата, така и с ответника. В случая свидетелката нито споменава името на делинквента, нито на друго лице, за което да има данни по делото относно принадлежността му към организираното престъпно сдружение, ръководено от ответника. Като недоказани са определени и твърденията на ищцата, че е предоставяла секс услуги и в апартамент, находящ се на [улица], [населено място], срещу обещание за получаване на имуществена облага от страна на ответника или на участник в процесната О..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявения иск срещу жалбоподателя да се отхвърли.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

За приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела