чл. 29 ал. 3 ГПК

не е налице общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите не са правни. Въпроси, които имат за предмет факти, макар и релевантни за спора, са фактически и с поставянето им не може да се обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Отговорът по тях предполага обсъждане и преценка на доказателствата – процесуално действие, което е относимо към втората фаза на производството пред ВКС. В случая съдържанието на изложението изразява по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал. Чрез поставените въпроси касаторът се домогва да получи различно правно разрешение по основателността на предявения иск, като директно иска да се обсъдят доказателствата по делото и направените въз основа на тях правни изводи и се пита правилно ли е даденото разрешение, че посоченото в платежното нареждане внасяне, като основание за паричния превод, не представлява „основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.