чл. 239 ГПК

Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?