чл. 264 ЗЗД
Чл. 264. (1) Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
(2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
(3) Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна?
При липса на писмен документ, материализиращ съгласие за приемане на извършените видове и количества СМР, счита ли се за приета по смисъла на чл. 264 ЗЗД изпълнената работа, ако възложителят фактически използва изработеното? Възможно ли е установяване на оспорено СМР и стойността му да се установи с всички допустими по ГПК доказателствени средства?
Каква е доказателствената стойност на проформа фактура, която не е подписана от посочените в нея получател и доставчик, не е намерила отражение в счетоводните регистри на получателя, не е включена в дневника му за покупки по ЗДДС? Ползва ли се тя с формална и материална доказателствена сила?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
1, то задължително ли се явява условието размерът на разноските за защита по собствената на страната въззивна жалба да е разграничен от размера на разноските за защита срещу въззивната жалба на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 137 ал. 3 ЗУТ, чл. 154 ал. 5 ЗУТ, чл. 163 ал. 1 ЗУТ, чл. 172 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 260 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички доказателства по делото?
Задължен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното си решение да мотивира защо приема или не приема заключението на вещото лице, както и да изложи собствени съображения, обосноваващи преценката му относно годността на заключението?
Прилага ли се чл. 297 ГПК за мотивите на съдебното решение?
Следва ли съдът да мотивира защо при наличие на две противоречащи си становища от държавни органи кредитира само едното от тях?
Налице ли е порок във въззивното решение, когато съдът е направил своите констатации и е кредитирал доказателства по делото въз основа на заключение на вещо лице, в което заключение вещото лице е посочило, че въпросът не е от неговата компетентност?
Допустимо ли е отделно възлагане на работи, за които се твърди, че са непредвидени, по договор за инженеринг, като се вземе предвид характера на договора и обстоятелството, че в предмета на договора е включен етап на предпроектни проучвания?
Попадат ли в обхвата на пар. 2, т. 27 ДР ЗОП допълнителни СМР дейности, когато е сключен договор за инженеринг и при сключването му не са предвидени конкретни СМР дейности?
Нищожен ли е анекс, сключен в противоречие с чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП и пар. 2, т. 27 ДР ЗОП?
Възниква ли активна солидарност между участниците в гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., отнасящи се до правото на възнаграждение по сключен между гражданското дружество и трети лица договор, когато тя не е изрично уговорена в договора и може ли единият от съдружниците да претендира целия размер на вземането?
Разполага ли със самостоятелна процесуална легитимация единият от съдружниците в гражданско дружество по см. на чл. 357 ЗЗД и сл. да претендира целия размер на вземане на гражданското дружество към трето лице, когато в договора с третото лице не е изрично уговорена активна солидарност на съдружниците?
Поемането на задължение от възложител за плащане към гражданско дружество – изпълнител по договор следва ли да се тълкува като уговорена активна солидарност между кредитори?
Нищожно ли е на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на чл. 361, ал. 2 ЗЗД, споразумение, с което участниците в гражданско дружество са уговорили, че вземанията на същото към определен кредитор ще се получат само от един от участниците, ако това дружество е създадено единствено с цел да участва в обществена поръчка, по която възложител е същият този кредитор, следователно то не е титуляр на други вземания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 153 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е доказателствената сила на двустранно подписан от страните протокол за предадено изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 169 ЗУТ, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да подложи на преценка правото на възложителя да развали договора съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД от гледна точка на това колко съществени са констатираните недостатъци, в това число дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно? Следва ли обстоятелството на ползването по предназначение на изработеното да се отчита при извършване от страна на въззивния съд на преценка дали за възложителя е възникнало потестативното право да развали договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да събере доказателства за видовете недостатъци на изработеното, дали са от съществено естество, т. е. дали възпрепятстват ползването по предназначение, както и относно възможността да бъдат отстранени, при изтъкната от въззивника необоснованост на решението в тази част, респективно при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и релевирано искане за повторна СТЕ? Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? Следвало ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за икономическата целесъобразност на отстраняването на недостатъците на изработеното при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и липса на събрани доказателства по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 264 ал. 2 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 2 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.