чл. 26 ал. 4 ЗЗД

Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи? Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни? Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт? Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание? Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор? Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си? Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен? Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства? След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл. 10 и чл. 7 ГПК?