чл. 26 ал. 1 ЗЗД
Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При договор за финансов лизинг, възникнал и подписан при условията на чл. 342, ал. 2 ТЗ, в случай че третото лице, от което е придобито имуществото, го оспори без наличие на писмено начало, чрез което да се установи, че не се цели настъпването на последиците по него, а представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД с оглед придобиването на вещта от страна на лизингодателя, то този договор за финансов лизинг /доколкото той също представлява съглашение между страните за настъпване на последиците по чл. 342 ТЗ и сл./ поглъща ли се, представлява ли съглашение по чл. 152 ЗЗД?
В случай, че договор за финансов лизинг, възникнал на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, при оспорване от страна на третото лице, от което е придобито имуществото, че е налице съглашение по чл. 152 ЗЗД, се приеме, че не се поглъща, т. е. не представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД, с оглед на „точно прилагане на закона и създаване на съдебна практика, коя норма следва да се приложи във връзка с твърдяна нищожност?
Приложима ли е нормата на чл. 152 ЗЗД в случите, в които твърдяното съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, представлява покупко-продажба на лизингово имущество, извършена в изпълнение на валидно сключен и неоспорен по делото договор за финансов лизинг, включително ако договорът за финансов лизинг не е обявен за нищожен на някое от основанията предвидени в закона?
Може ли договорът за финансов лизинг да се приеме като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, ако да, между кои страни се счита, че е налице това съглашение с оглед на установените по делото факти, че цената от продажбата на лизинговото имущество е получена от ищеца по делото и впоследствие е предоставена от него на лизингополучателя? Това последвало действие може ли да обоснове ли фактическия състав на чл. 152 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Може ли съдът да обоснове правен извод по съществото на спора, позовавайки се единствено на свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК, без да излага мотиви за тяхното кредитиране и представлява ли това процесуално нарушение съгласно императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 172 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по всеки един от предявените искове, при положение, че ищецът не е уточнил дали ги предявява като обективно кумулативно съединени или като евентуално предявени?
Следва ли по дело с предмет иск по чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да се доказва и начало на писменото доказателство и/или обратен документ, когато за установяването на този състав се ангажират само косвени доказателствени средства - свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК?
Допустимо ли е съглашението по чл. 152 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да се доказва само чрез косвени доказателствени средства - свидетелски показания, когато са дадени при условията на чл. 172 ГПК от пълномощник на продавача по атакуваната сделка за покупко-продажба, който е и законен представител на страна по договора за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 152 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 154 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Погасява ли се залога/заложното право съгласно чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, когато продажбата на предприятие по ЗОЗ е нищожна поради противоречие със закона?
Намират ли се във взаимна обусловеност висящият спор за нищожност на продажбата на предприятие по чл. 37 ЗОЗ по иск на залогодателя срещу заложния кредитор и купувача и вторият спор на залогодателя срещу кредитора, че вписването на залога е несъществуващо обстоятелство поради погасяването му поради продажбата?
Задължен ли е въззивният съд да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. №390/2023 г. на САпС, 11 състав, за установяване на несъществуващо обстоятелство договор за особен залог, вписан в ТР, поради погасяването на залога по чл. 37, ал. 8 ЗОЗ до приключването на т. д. №2523/2021 г. на СГС, VІ-17 състав, по иск за обявяване нищожността на продажбата по чл. 37 ЗОЗ поради противоречие със закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 108 ЗС, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 247 ал. 3 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 2 ЗОЗ, чл. 30 ал. 3 ЗОЗ, чл. 37 ал. 8 ЗОЗ, чл. 37 ЗОЗ, чл. 8 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор?
При оттеглена представителна власт на адвоката – процесуален представител, преди приключване съдебното производство с окончателен съдебен акт, разполага ли същият със самостоятелно право да инициира производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, при условие, че в този процесуален момент адвоката не е страна в процеса по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 20 ЗЗД, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът при определяне на адвокатския хонорар (включително и по чл. 38 ЗАдв) освен правната и фактическа сложност на делото да вземе предвид и материалния интерес по делото, което съответно да се отрази на размера на хонорара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ЗЗП, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 5 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване за процесуално нарушение да формулира задачата на експертизата за установяване обстоятелства от значение за спора?
Дали споразумението „обратно писмо“ за уговорена цена от 210000 лева представлява доказателство за плащане на сума, надвишаваща 10000 лева, без други доказателства за получаване на сумата, предвид Закона за ограничаване на плащанията в брой?
Действително ли е съглашение, в което страните уговарят, че плащането на суми над 10000 лева може да се извърши в брой?
В каква форма следва да бъде сключено споразумение, с което се предоговарят условията по договор, сключен с нотариален акт?
Възможен ли е договор, сключен във вреда на представлявания и недействителен по силата на чл. 40 ЗЗД, да бъде оздравен и в каква форма следва да е изявлението за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво е приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тоест признаване на нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на добрите нрави?
Отклонение на „продажната цена от „пазарната цена за недвижим имот повече от осем пъти, води ли до отклонение, обосноваващо нееквивалентност на престациите в хипотеза на нищожност, поради противоречие с добрите нрави?
Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави?
Каква разлика в престациите обуславя нееквивалентност и представлява накърняване на добрите нрави?
При преценка действителността на сделка по иск за прогласяване на нищожността й поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации, отразени в нотариалния акт, ли следва да се преценяват или следва волята на страните да се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес?
Могат ли да се приемат за противоречащи на добрите нрави действията на лица, представляващи дружеството, с които се предпочитат собствените интереси пред тези на кредиторите на същото дружество?
Представлява ли противоречие с добрите нрави изпразването на дадено дружество от имуществото му, когато същото дружество има задължения към трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли правен интерес от предявяването на установителен иск за нищожност на клаузи от договор за кредит кредитополучателят, ако е сключил договор за рефинансиране на кредита, отпуснат въз основа на договора, съдържащ нищожни клаузи?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при наличие на твърдения и доказателства за извършено престъпно деяние във връзка със спора по делото, делото да бъде спряно до установяване на твърденията на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 209 ал. 1 НК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.