30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 104 ал. 1 ЗЗД

Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства? Налице ли е порок в крайния съдебен акт, когато това задължение не е изпълнено от въззивния съд? Следва ли въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като извърши преценка за доказването на твърденията с оглед правилата за разпределяне на доказателствена тежест? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? В каква степен следва да зачете решението по смисъла на чл. 297 ГПК и анализира приетото в съдебните решения по преюдициален спор между страните в рамките на новото производство между тях? Само диспозитивът или и мотивите на решенията по преюдициалния спор са задължителни за съда по новото дело, съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК? При незачитане на мотивите на решенията по преюдициалния спор, какъв порок е налице - неправилност, недопустимост или очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК? Допустимо ли е съдът да пререши въпрос, по отношение на който вече е налице произнасяне във влязъл в сила съдебен акт, постановен в предходно производство между страните във връзка със същия договор за кредит? Ако да, то при какви предпоставки може да бъде направено това? Може ли съдът сам да направи нови изводи във връзка с правоотношение между страните, с оглед обстоятелството, че е налице произнасяне по преюдициален спор, което е установило при какви параметри съществува същото? Налице ли е нарушаване на разпоредбата на чл. 299 ГПК, в случай, че съдът направи нови изводи във връзка с правоотношение, по отношение съществуването на което са налице вече влезли в сила решения? Ако да, то коя хипотеза на изключение от основното правилно по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК е налице? При наличието на хипотеза, при която е връчена една покана за обявяване на предсрочна изискуемост, след което е водено дело в рамките на което са промени параметрите на кредита (приложим лихвен процент, валутен курс и други) и се е наложило да бъде преизчислен дългът, то следва ли същата да запази действието си или следва да бъде връчена нова покана за обявяване на предсрочна изискуемост? В случай, че въз основа на влязло в сила решение е преизчислен размерът на един дълг, следва ли кредиторът да връчи втора покана до длъжника или първата връчена с посочване на дълга по първоначални параметри запазва действието си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Когато в договор за ипотечен банков кредит трето лице е посочено като съдлъжник в неговата титулна част, но от съдържанието на договора е видно, че той поема единствено задължение да учреди ипотека върху собствен имот за обезпечаване на кредита и в заключителната му част се е подписал единствено като дал съгласие за учредяване на ипотеката, може ли да се ангажира пълната му солидарна отговорност наред с кредитополучателите, или за да се отговори на този въпрос съдът трябва да тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Когато в един договор за банков кредит страните са договорили, че ще се прилагат общите условия на банката, които следва да бъдат неразделна част от него, но те не са подписани от тях, нито съдържанието им е утвърдено в предвидената за действителността на договора за банков кредит писмена форма, налице ли е завършен фактически състав на договора, съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на кредитора – от падежа на договора, вкл. когато е обявен за предсрочно изискуем или съобразно правилата на неоснователното обогатяване – от момента, в който е станало ясно, че няма да се осъществи основанието /завършване на фактическия състав на договора за кредит/, с оглед на което е извършено плащането?
Какъв по естеството си следва да е правораздавателният акт по искова молба, с която кредиторът е потърсил съдебна защита на свое изискуемо притезание – решение или определение за прекратяване на делото?
Ако със свое решение по чл. 422 ГПК съдът е отхвърлил претенциите на кредитора за установяване на вземания, формирани на базата на предсрочно обявената изискуемост именно поради липсата на предпоставки за обявяването й, може ли да се приеме, че падежиралите и изискуеми на свое основание анюитетни вноски не се покриват от силата на пресъдено нещо на отхвърлителното решение, с което делото е приключило?
Може ли кредиторът да се позове на последиците от прихващане, което не е извършено чрез предвиденото в чл. 104, ал. 1 ЗЗД компенсаторно волеизявление, адресирано до другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

За да е ликвидно активното вземане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, следва ли да е безспорно по размер и основание в отношенията между страните по правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос №2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно формираната с решение №51/21.07.2020 г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №59 от 10.08.2020 г. по т. д. №1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020 г. по т. д. №3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020 г. по т. д. №751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №130 от 15.01.2021 г. по т. д. №2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №142/21.01.2012 г. по т. д. №1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. №2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. №1920/2018 г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси №4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл. 59, ал. 3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Може ли да бъде извършено прихващане между цедирано парично вземане и активно парично притезание, породени от едно и също правоотношение, когато изискуемостта на активното парично вземане настъпва след съобщаването на извършената цесия и длъжникът не е дал съгласие за нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За да е ликвидно активното вземане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД като предпоставка за извършване на извънсъдебно прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, следва ли да е безспорно по размер и основание в отношенията между страните по правоотношението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2017

Коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2017

Коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2018

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела