30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 183 ал. 1 ЗУТ

Чл. 184. (1) В съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали съсобственикът, който е построил временен строеж, разрешен при действието на ЗУТ, може да иска спрямо другия съсобственик определяне на прилежаща площ към сградата му и така да установи каква част от съсобствения терен подлежи на ползване съгласно чл. 32 ЗС?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК?
При предявен иск по чл. 109 ЗС, при разглеждане на въпроса дали суперфициарния собственик на жилищен етаж от сграда има право на достъп до външните й стени, като обща част и на съоръженията по тези външни стени, длъжен ли е съдът служебно да назначи СТЕ, за да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„Намира ли приложение чл. 92 ЗС, ако съгласието за изграждането на строежи не е дадено въз основа на договор в нотариална форма, а само с договор с нотариална заверка на подписи на съсобствениците?“
„Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост навеси изградени в съсобствен поземлен имот в урбанизирана територия, с предназначение стопански двор и коя е приложимата материално правна норма за определяне режима върху тях?“
„Възможно ли е съдът да постанови решение, с което да приложи чл. 92 ЗС без да тълкува волята на страните и в противоречие с уговорките на страните в сключеното между тях Споразумение от 23.05.2018 г., който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?“
„Нужни ли са специални знания, за да определи въззивния съд дали една постройка е самостоятелен обект и възможно ли е съдът да прецени този факт, без служебно да назначи експертиза, когато е налице необоснованост на фактическите изводи, постановени в първоинстанционното решение и ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“
„Възможно ли е навес с три оградни стени - север, със ЗП 260 кв. м., използван за паркиране на товарни автомобили и навес с две оградни стени - юг, със ЗП 73 кв. м., използван за паркиране на леки автомобили, построени в урбанизирана територия, с предназначение на ПИ „Стопански двор“ да се ползва самостоятелно и да има предназначение различно от това да обслужва стопанския двор, респективно да обслужва сграда за стопанска дейност и сграда за административна дейност и складова площ?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Възниква ли право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, при която съсобствениците взаимно са си учредили право на строеж за обекти в сграда в режим на етажна собственост, предвидена да се построи в съсобствения им поземлен имот, когато впоследствие е извършено разпореждане с идеални части от поземления имот и с правото на строеж за някои от обектите преди сградата да е завършена до степен, че да може да се приеме, че етажната собственост е възникнала? При положителен отговор – по отношение на какъв вид права може да се постанови изкупуване в такава хипотеза?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се твърди противоречие с Решение №40 от 18.05.2018 г. по гр. д. №2201/2017 г. на ВКС, ІІ гр. о. и решение №51 от 03.07.2020 г. по гр. д.№2387/2019 г. ІІ гр. о., защото с тях е прието, че когато някой от съсобствениците в поземления имот не притежава самостоятелна сграда или част от такава или право на строеж за такава, не може да се приеме, че е налице хипотеза на недопустимост на делбата по смисъла на ППВС №2/1982 г. В този случай след като един от съсобствениците на дворното място не притежава сграда или обект от сграда нито право на строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите, поради което делбата му е допустима.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Какво следва да бъде решението на въззивния съд, в случай, че първоинстанционният съд в първата фаза на делбеното производство е допуснал делба на строеж, незавършен до покрива включително, ако никой от съделителите не е поискал делбата му до и в първото по делото заседание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

е свързан с преценката, чия е собствеността изобщо върху изграден обект въз основа на учредено право на строеж от част от съсобствениците, без участие на останалите. Произнасянето на въззивния съд по този материалноправен въпрос изцяло е съобразено с казуалната практика на ВКС, според която при учредяване на право на строеж от съсобственик, без в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с права, в по-голям обем, отколкото той притежава. На това основание за разликата над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права действията му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа съответни идеални части от сградата по приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик /Решение №44 от 04.03.2013 г. по гр. д.№358/2012 г. на ІV г. о./. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е неотносим към спора предвид начина, по който е формулиран- доколкото в случая не е налице „изградено в повече от гледна точка на пространствените предели на правото на строеж /при което практиката е константна, че изграденото в повече принадлежи на собственика на земята по силата на приращението, ако е самостоятелен обект на собственост- Решение №137 от 17.08.2010 г. по гр. д.№3954/2008 г. на І г. о., Решение №316/2012/20.05.2013 г. по гр. д.№217/2012 г. на ІІ г. о. и др./, а е налице хипотеза на разпореждане от страна на част от съсобствениците в повече от притежаваните от тях права върху мястото, поради което на общо основание /чл. 92 ЗС/ съсобственикът, който не е заявил воля за учредяване на право на строеж върху мястото, придобива съответен обем права върху построеното. Вторият и третият от поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба са неотносими по изложените по-горе съображения- същите се отнасят до релевираното от ответника възражение за давност, което не може да бъде разглеждано в касационното производство при липса на подадена касационна жалба от ответника срещу решението, с което срещу него е уважен евентуалния установителен иск за собственост на 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по въпроса относно приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК във въззивното производство. Този въпрос е поставен в контекста на оплакванията, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал поискани от касатора доказателства, според които процесният имот не е съпружеска имуществена общност, както и такива, свързани със знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Тези доказателства обаче са неотносими към спорния предмет, пренесен пред настоящата инстанция с касационната жалба, поради което и въпросът няма обуславящо за изхода на делото значение. Преценката, дали претендираното от ищеца право на собственост се притежава от него в режим на изключителни собственически права или представлява съпружеска имуществена общност, е извън предмета на делото, образувано по иск за собственост срещу ответната страна. Съобразно основополагащото процеса диспозитивно начало, предметът на делото се определя от заявеното искане за защита или съдействие /чл. 6, ал. 2 ГПК/, и следователно в конкретния случай наличието или липсата на СИО е извън този предмет. Относно приетото в мотивите на въззивното решение, че признатите на ищеца 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент са в режим на СИО, следва да се посочи, че това произнасяне, доколкото не е обективирано в диспозитива на решението, поначало не е източник на сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване /т. 18 ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ОСГК/. Колкото до доказателствата относно знанието на ответника, че частният му праводател не е собственик, по вече изложените съображения същите се явяват неотносими за производството пред настоящата инстанция предвид предмета на производството, който не включва произнасяне по направеното от ответника възражение за придобивна давност, доколкото същият не е обжалвал уважаването на иска за собственост за 29,65/634 ид. ч. от спорния имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела