Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

е свързан с преценката, чия е собствеността изобщо върху изграден обект въз основа на учредено право на строеж от част от съсобствениците, без участие на останалите. Произнасянето на въззивния съд по този материалноправен въпрос изцяло е съобразено с казуалната практика на ВКС, според която при учредяване на право на строеж от съсобственик, без в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с права, в по-голям обем, отколкото той притежава. На това основание за разликата над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права действията му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа съответни идеални части от сградата по приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик /Решение №44 от 04.03.2013 г. по гр. д.№358/2012 г. на ІV г. о./. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е неотносим към спора предвид начина, по който е формулиран- доколкото в случая не е налице „изградено в повече от гледна точка на пространствените предели на правото на строеж /при което практиката е константна, че изграденото в повече принадлежи на собственика на земята по силата на приращението, ако е самостоятелен обект на собственост- Решение №137 от 17.08.2010 г. по гр. д.№3954/2008 г. на І г. о., Решение №316/2012/20.05.2013 г. по гр. д.№217/2012 г. на ІІ г. о. и др./, а е налице хипотеза на разпореждане от страна на част от съсобствениците в повече от притежаваните от тях права върху мястото, поради което на общо основание /чл. 92 ЗС/ съсобственикът, който не е заявил воля за учредяване на право на строеж върху мястото, придобива съответен обем права върху построеното. Вторият и третият от поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба са неотносими по изложените по-горе съображения- същите се отнасят до релевираното от ответника възражение за давност, което не може да бъде разглеждано в касационното производство при липса на подадена касационна жалба от ответника срещу решението, с което срещу него е уважен евентуалния установителен иск за собственост на 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по въпроса относно приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК във въззивното производство. Този въпрос е поставен в контекста на оплакванията, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал поискани от касатора доказателства, според които процесният имот не е съпружеска имуществена общност, както и такива, свързани със знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Тези доказателства обаче са неотносими към спорния предмет, пренесен пред настоящата инстанция с касационната жалба, поради което и въпросът няма обуславящо за изхода на делото значение. Преценката, дали претендираното от ищеца право на собственост се притежава от него в режим на изключителни собственически права или представлява съпружеска имуществена общност, е извън предмета на делото, образувано по иск за собственост срещу ответната страна. Съобразно основополагащото процеса диспозитивно начало, предметът на делото се определя от заявеното искане за защита или съдействие /чл. 6, ал. 2 ГПК/, и следователно в конкретния случай наличието или липсата на СИО е извън този предмет. Относно приетото в мотивите на въззивното решение, че признатите на ищеца 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент са в режим на СИО, следва да се посочи, че това произнасяне, доколкото не е обективирано в диспозитива на решението, поначало не е източник на сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване /т. 18 ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ОСГК/. Колкото до доказателствата относно знанието на ответника, че частният му праводател не е собственик, по вече изложените съображения същите се явяват неотносими за производството пред настоящата инстанция предвид предмета на производството, който не включва произнасяне по направеното от ответника възражение за придобивна давност, доколкото същият не е обжалвал уважаването на иска за собственост за 29,65/634 ид. ч. от спорния имот.