чл. 2 ал. 5 ЗКИР
Чл. 2. […] (5) Данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен като очевидно необоснован изводът на съда, че оградата е изградена на регулационната линия, при положение, че приетата експертиза не е посочила къде е регулационната граница, а е сравнявала съответствието на трасирането на границата, извършено от две различни правоспособни лица и не е работило с регулационния план, намиращ се в общината, а с някакво ръчно негово копие, предоставено от свидетеля по делото?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действителна ли е делбата между В. И. и С. С., при положение че скицата, изготвена от вещото лице по същата делба, не е изработена въз основа на скица-копие от кадастралния план, издадена от съответната техническа служба, въпреки че такава е приложена по делото за делба? Редовна ли е исковата молба, при положение че в нея липсва петитум по всички искове? Произнесъл ли се е съдът „свръхпетитум“, при положение че ищецът претендира да е собственик на 160 кв. м, заключени между т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, а съдът го признава за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12, 13 по комбинирана скица №7 СТЕ? Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са допуснали за разглеждане предявените искове в частта, която засяга съседния имот с пл. №* по КП от 1973 г., който не е собственост нито на ищеца, нито на ответника? Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба, и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните? Коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, и в кои случаи е допустим иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри? Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК? Неправилното докладване на делото води ли до неправилно съдебно решение? Тълкувателните решения и тълкувателни постановления при прилагането на чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителни ли са за органите на съдебната власт? Съдът длъжен ли е съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на решението да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 131 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 195 ГПК, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 53 ал. 1 ЗКИР, чл. 53 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд в своята решаваща функция по същество на спора да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК?
Нормата на чл. 272 ГПК, даваща възможност на въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли съда от задължението му да изложи собствени мотиви при своята решаваща функция и липсата на такива възпрепятства ли проверката на решението на въззивната инстанция за неговата обоснованост и правилност?
Счита ли се приложен на място, при действието на ЗТСУ, регулационния план, ако регулационната граница не е материализирана на място в имотна граница, респ. ако материализираната на място имотна граница не съвпада с регулационната граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 124 ГПК, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е ролята на Констативния акт на приемателната комисия и възможно ли е при действието на ЗТСУ да бъде изготвен екзекутив на проектната документация. Съответно ако е било възможно следвало ли е да бъде издаден нов Констативен акт на приемателната комисия, в който да са посочени гаражи, различни като брой и/като размер/ от гаражите, установени първоначално от приемателната комисия?
В случай, че е представен Констативен акт на приемателната комисия, в който е посочен определен брой гаражи и място за маневриране, изградени в обект подземен гараж, който акт не е одобрен по никакъв начин от насрещната страна следва ли да се приеме, че това са изградените обекти или е достатъчно косвено на база констатацията в удостоверението за ползване, че строежът е изпълнен в съответствие със строителните книжа, да се приеме, че и екзекутивът, подписан от лице, което не е участник в строителния процес, и е одобрен след констативния акт на приемателната комисия, е част от проектната документация на строежа/обекта? Тоест достатъчно ли е това, че за да бъде увеличена бройката на гаражите, които съгласно събраните доказателства не са били изградени в съответствие със строителните книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е ищецът по иск за собственост да посочи в исковата молба квалификацията на претендираното от него право, както и към кой момент претендира да му бъде признато правото на собственост?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, без да третира някои от тях (например съдебната експертиза) като ползващи се с приоритет пред останалите доказателства, да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора – поради противоречие с Решение №91/27.08.2015 г. по гр. д.№321/2015 г. на ВКС, II г. о. и Решение №267 от 04.03.2014 г. по гр. д.№30/2013 г. на ВКС, I г. о.?
Може ли да бъде признато право на собственост по отношение на етаж от сграда (или част от етаж от сграда), без да се изследва въпросът дали този етаж представлява самостоятелно обособен обект към момента на посоченото придобивно основание в контекста на това има ли архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, с който съответната реална част от сграда (етаж) да е обособена като самостоятелен обект? – поради противоречие с Решение №50122 от 18.01.2023 г. по гр. д.№109/2022 г. на ВКС, I г. о., Решение №28 от 16.01.2022 г. по гр. д.№2861/2021 г. на ВКС, I г. о. и Решение №30 от 07.02.2012 г. по гр. д.№401/2011 г. на ВКС, I г. о.?
Какъв е начина, по който съдът е длъжен да извърши оценка на прието по делото заключение на вещо лице? - поради противоречие с решенията по т. д.№311/2010 г. на ВКС, II т. о., гр. д.№1295/2018 г. на ВКС, I г. о., т. д.№806/2009 г. на ВКС, II т. о., т. д.№475/2012 г. на ВКС, II т. о., гр. д.№1814/2009 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №69/22.06.2022 г. по т. д.№878/2021 г. на ВКС, II т. о.?
Кои са основните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на собственост и длъжен ли е съдът да изследва тяхното наличие във връзка с особеностите на конкретния случай, за да прецени има ли годен самостоятелен обект на правото на собственост? - поради противоречие с Решение №80/27.07.2018 г. по гр. д.№3114/2017 г. на ВКС, II г. о.?
Как се определя предназначението на обект в сграда и следва ли това да стане на база на одобрен инвестиционен (архитектурен) проект? – поради противоречие с Решение №16 от 17.05.2022 г. по гр. д.№2429/2021 г. на ВКС, I г. о.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали може да се възстанови по реда на ЗВСОНИ такава част от имот, която е била придаваема по регулация?
Дали придадената по регулация част от имота на М. М. към имота на К. П. принадлежи на държавата и така и на реституция по ЗВСОНИ, или е придобита от праводателя на ищеца, респ. от ищеца, по силата на регулация и последващи сделки и делба преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 4 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 2 ЗВСОНИ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 61 ТЗ, чл. 7 ЗВСОНИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При направено възражение за придобиване на имот по давност, започнала да тече по отменения Закон за давността /обн., ДВ, бр.23/1898 г., /отм./, Изв., бр.92/1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ следва ли да се приложи пар. 4 ПП на Закона за собствеността и да се приеме, че придобивната давност не е двадесет, а десет години?
Извършените действия – вписване на лицето за собственик на 1/2 ид. част от имота в кадастралния план с нанесени граници и вписването на лицето за собственик в кадастралната карта и кадастралните регистри, представляват ли действия, насочени към собствениците на имота; Тези действия представляват ли демонстрация на собственически права?
Непротивопоставянето от страна на титуляря на правото на собственост на действията, извършени от владелеца, води ли до извод за уважаване на направеното възражение за придобиване на имота по давност?
Когато имотът представлява територия, заета от води и водни обекти, осъществяването на фактическа власт върху него ограничава ли се до обикновеното фактическо въздействие върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
- непотърсена искова защита на правото в продължителен период от време, няма правно значение, освен ако в производството по петиторния иск не се докаже, че ищецът е престанал да бъде собственик. В производството пред инстанциите по същество по настоящото дело това не е прието за установено. От друга страна следва да се има предвид приетото с ТР №8/23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че искът с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, какъвто е един от предявените срещу касаторите иск, е установителен иск за собственост, а трайната съдебна практика и правната теория приемат, че искът за собственост не се погасява по давност. А щом исковете за собственост са изключени от действието на погасителната давност, то без правно значение за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е продължителността на периода, в който носителят на правото на собственост е бездействал. Това означава, че допускането на касационно обжалване по първия въпрос не би довело до краен извод, различен от приетия в обжалваното решение, и следователно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от изложението. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение №50008 от 01.02.2023 г. по гр. д.№1745/2022г. на ВКС, І г. о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение №81 от 17.02.2012 г. по гр. д.№506/2011 г. на ВКС, І г. о.). Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49/2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.