чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ

Следва ли бездействието от страна на взискател по изпълнително дело, изразяващо се в не предприемане на изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника, отнето от държането му и довело да установено обезценяване на движими вещи, да не се третира като вредоносно бездействие по смисъла на чл. 49 ЗЗД, само и единствено обосновано от липсата на изрична разпоредба в част V на ГПК – „Изпълнително производство“, вменяваща задължение на взискателя да предприема действия спрямо наличното имущество на длъжника по изпълнителното производство?; Следва ли да се разделя на различни етапи, придобитото държане на движимите вещи, предвид обстоятелството, че същите не са сменили държателя си, а само в хода на държането е възникнало правното основание за това?; Следва ли съдът да не се изпълнява съдебно определение, с което е заявил че на основание чл. 205 вр. чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, Съдът ще приеме, че процесните вещи не съществуват, ако има разминаване между посоченото от ответника в писмената молба и действително установеното при огледа, при положение, че действително има разминаване, както и част от вещите липсват?; Следва ли, да се счита че нанесените имуществени вреди не са доказани, предвид наличието на заключение от вещо лице установяващо размера на обезценяване на движимите вещи, за целия период, обосновано с факта, че няма представени доказателства, че вещите щели да бъдат продадени и съответно са щели да се генерират приходи. Как следва да бъде доказано обстоятелство, продажба на движими вещи - стока в магазин и оборудване, при положение, че същите са отнети без правно основание и реално дружеството е лишено от цялото налично имущество от което би могло да генерира приход?.