30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 645 ТЗ

Прихващане
Чл. 645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

В хипотезата на договорно уредено прихващане между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, при което е постигнато общо съгласие насрещните им вземания да бъдат погасявани, допустимостта на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ обусловена ли е от предявяването на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ или в този случай всяка от нормите, предвидени в чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, имат ли характера на самостоятелен фактически състав за предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността? Съществува ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване на недействителността на прихващането като едностранно извършена от длъжника /в несъстоятелност/ сделка при липса на предявен иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ с предмет недействителност на прихващането на другото дружество – негов кредитор, в хипотезата на договорно уредено между същите страни прихващане? Налице ли е двустранна компенсаторна правна сделка между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, ако постигнатото съгласие за извършване на прихващане на насрещните им задължения е уговорено преди настъпване на предпоставките за извършване на прихващане /в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор/, сключен между страните, а не с последващо споразумение за прихващане? Налице ли е договорно прихващане в хипотезата на предварително договорено /преди настъпването на предпоставките за извършването му/ прихващане, например при предвидено в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор прихващане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За правомощията на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки, дори без да е направено конкретно възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Свързан ли е въззивният съд със задължението да се произнесе по предмета на спора в очертаните с въззивната жалба и с отговора предели, след като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и обсъди всички доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли са били предпоставките на чл. 645 ТЗ, за извършване прихващане на активните вземания на ищците, установени със сила на пресъдено нещо с решения по гр. д.№5679/2014 г. и гр. д.№3302/2017 г. на СГС, възникнали и съществуващи преди решението за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество / от 17.03.2016 г. по т. д.№8537/2014 г. на СГС / със задълженията им към несъстоятелното дружество, също установени със сила на пресъдено нещо, при положение, че тези вземания не са предявени в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, заявени са едва на 03.10.2016 г. и са включени в допълнителен списък на неприети вземания от 19.10.2018 г. на синдика Х.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато по делото са приети и установени релевантни за изхода на делото доказателства и факти, на които ответникът основава своята защитна теза, и които доказателства и факти са мотивирали отхвърлянето на иска от първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да ги вземе предвид, когато мотивира въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение и признава иска?
В тази връзка допустимо ли е въззивният съд да не обсъди и да не вземе предвид доказателства и факти, които са обусловили изхода на делото пред първата съдебна инстанция, когато отменя решението на първата съдебна инстанция и решава делото по същество?
В случаите на прихващане, извършено чрез едностранно изявление на основание чл. 103 ЗЗД, погасяването на двете насрещни задължения настъпва ли от деня, в който прихващането е могло да се извърши или погасяването настъпва от датата на получаването на едностранното изявление за прихващане?
В случаите на прихващане, което е извършено с двустранна правна сделка (протокол, споразумение), задължително ли е страните да прилагат правилото на чл. 104, ал. 2 ЗЗД или те могат да приложат друга дата, на която да настъпи погасителният ефект на прихващането и осчетоводяването му?
Когато в отговора на исковата молба ответникът е изтъкнал възражение по тълкуването и прилагането на правото, което, ако се окаже основателно, по същество би довело до отхвърлянето на иска, дори ако твърдените от ищеца факти бъдат приети за установени от съда, длъжен ли е съдът да го обсъди по същество и да изложи мотиви защо го отхвърля, когато решава делото по същество и признава иска в полза на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?
Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли са само до правата, предоставени му по чл. 635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ, смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?
Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?
Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?
Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка, да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?
Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?
Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?
Допустимо ли е решението на съда по иск по чл. 646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 ТЗ и сл., като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?
Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?
Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл. 649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Физическо лице, различно от лицата по чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН, дължи ли заплащане на държавна такса по обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл. 59 ЗБН? Може ли това физическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса по обжалването, ако само не е поискало това и не са налице нито предпоставките на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН, нито тези на чл. 83 ГПК?; 2. Юридическо лице, спрямо което е налице открито производство по несъстоятелност, дължи ли заплащане на държавна такса за обжалване на съдебно решение, постановено по иск по чл. 59 ЗБН или същото следва да бъде освободено, изцяло или отчасти, от това задължение? 3. Следи ли въззивният съд служебно за редовността на подадена въззивна жалба, валидно и допустимо ли е съдебно решение, постановено по нередовна въззивна жалба? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 16.09.2014г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 5. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 22.10.2014г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014г., изготвен от одиторските фирми „Ъ. енд Я. Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 6. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Страните могат ли да променят датата на транслативния ефект по договор за продажба на вземане?; 2. Следва ли да се приеме за релевантна променената дата по договора за цесия, ако заинтересованата насрещна страна в процеса не я оспорва в рамките на преклузивните срокове?; 3. Законодателните разрешения по чл. 630 и чл. 634 ГПК /очевидно се има предвид ТЗ, според настоящия състав/ касаят ли материалноправните последици от съдебното решение?; 4. В производство по попълването на масата на несъстоятелност, вкл. и по реда на чл. 645 ТЗ /чл. 643-чл. 649 ТЗ/, респективно в състезателното исково производство в тази връзка, наличието на висящ спор относно несъстоятелността, касаещ елемент от материалноправния фактически състав съставлява ли безусловно основание за спиране в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?; 5. Наличието на висящо обуславящо дело съставлява ли отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и движение на делото? Първите два от въпросите се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че по тях е налице непълнота, неяснота и противоречивост на правната уредба, която налага създаването на съдебна практика. Останалите три въпроса, според касаторката са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №20/10.03.2022г. по т. д.№48/2021 г. на ІІ т. о. на ВКС и по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №412/02.08.17г. по ч. т. д.№1611/2017 г. на І т. о. на ВКС. Наред с това касаторката се позовава на самостоятелното основание за допускане на касацията по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – недопустимост на въззивния съдебен акт, като постановен при наличието на предпоставката на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото до приключването на производството по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Консорциум реми груп“АД/н.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

във въззивната инстанция. По аргументи, изведени от цитирана практика на ВКС, че когато не се установи качеството добросъвестен владелец на предявилия иск за подобрения в чужд имот, то е необходимо да се изследва претенцията на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (доколкото искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е частна хипотеза на иска по чл. 59 ЗЗД ), като се установи дали е налице обикновен подобрител и какъв е обема на обезщетението, което той може да получи за извършените в чужд имот строителни действия, въззивният съд е разграничил положението на ищеца спрямо обектите, за които на него му е било учредено право на строеж (тези по т. 2.2 от договора за суперфиция), и спрямо обектите, за които ответниците като учредители, са запазили за себе си правото на строеж (тези по т. 1.2 и т. 1.3 от договора за суперфиция). За първите, за които на ищеца е било учредено право на строеж, на ищеца е признато качеството на добросъвестен подобрител по чл. 72, ал. 1 ЗС, и според дадената стойност за тях от СТЕ, приета във въззивното производство, е прието, че с тях се е увеличила стойността на имота с 582 577 лв., която сума се следва на дружеството-ищец. За вторите, които са били предназначени за ответниците, ищецът е счетено да няма качеството на добросъвестен владелец, а на обикновен подобрител, държател, защото по силата на договора за суперфиция е имал субективното знание, че те съставляват реализиране на право на строеж за трето лице, поради което за тях реализира правата си по реда на общото правило за неоснователно обогатяване в чл. 59 ЗЗД, т. е. има право на по-малката стойност между разходите за изграждането им (само за обектите на ответниците) - 247 004 лв., и увеличената стойност на имота за тях - 337 185 лв. Така е направен извод, че ищецът има право сумарно на сума в размер на 829 581 лв., която стойност е прието да не подлежи на намаляване със стойността на построеното в отклонение от проекта с площ приблизително 14-15 кв. (или 29,58 кв. м. според СТЕ приета във въззивното производство), тъй като то се намира в имота, няма данни да подлежи на премахване, нито ответниците да са се противопоставили на запазването му, при което, по смисъла на ППВС №6/1974 г., се увеличава стойността на имота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела