30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 7 ГПК

Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали въззивното решение е допустимо в обжалваната му част, с която е постановено отнемането на имущество в полза на държавата, при положение че исковата молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са условията по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по предявените искове?
Какво е значението на диспозитивното и служебното начало при разглеждане на спорове за административна/гражданска подведомственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно и допустимо ли е в случая Окръжен съд - Ловеч, да приложи служебно изтекла придобивна давност в полза на Г. Ю., при положение, че същата не е владяла и ползвала този имот, за който се е снабдила с нотариален акт №46/23 г. и не се е позовала на изтекла давност, тъй като такава няма, предвид времето на смъртта на баща ѝ В. А. - 2020 г.?
Процесуално нарушение ли е в случая, без да се анализират приложените писмени доказатества - двете нотариални производства да се формира извод, който не отговаря на действителната фактическа обстановка?
Подобни съдебни актове не нарушават ли правата на страните и не са ли в противоречие със задължението на съда по чл. 7 ГПК?
Кога могат да се придобият реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, чрез правни сделки или по давност?
Процесуално нарушение ли е, че в о. с. з. на 16.07.2024 г. се обявява дата на постановяване на решението 16.08.2024 г., а то е постановено на 24.09.2024 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?
Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от прехвърлителя?
Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?
Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?
Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?
Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?
Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?
При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Счита ли се, че член на ловна дружинка – част от сдружение в обществена полза е изчерпал реда за обжалване на решенията на УС, комуто по устав са делегирани права на ОСС, ако в устава му изрично е вписано, че решението на УС е окончателно и подлежи на обжалване пред ВОС и може ли в този случай да се тълкува разширително чл. 25, ал. 4 вр. ал. 2 ЗЮЛНЦ?
Налице ли е правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на решение на УС на ЮЛНЦ в обществена полза и необходимо ли е да е изчерпан предвидения по ЗЮЛНЦ инстанционен контрол, ако в устава изрично е разписано, че решението на УС е окончателно и подлежи на обжалване само пред окръжния съд и допустимо ли е произнасяне само по искането за нищожност дори ако се приеме, че обжалване на решението на УС е процесуално недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните и какви са правилата, които следва да спази при формирането на вътрешното си убеждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи? Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни? Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт? Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание? Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор? Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си? Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен? Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства? След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл. 10 и чл. 7 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да се върне частната касационна жалба при непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в указания срок по чл. 280, ал. 1 ГПК?
Правилно ли е разпореждането на съда за връщане на частната касационна жалба при тези обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Твърдението на ищецът в исковата молба, че е собственик на недвижим имот по силата на саморъчно завещание и оспорването изцяло на иска от ответника, поставя ли в тежест на ищеца, да докаже, че завещанието е саморъчно - написано и подписано от завещателя, както се твърди в исковата молба, и неангажирането на доказателства за това основание ли е да се приеме, че искът е недоказан? Твърдението на ответника в отговора на исковата молба за нищожност на завещанието поради противоречието му със закона представлява ли оспорване на завещанието по чл. 42, б.“6“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН досежно авторство и подпис, доколкото само тази норма /на чл. 42б ЗН/ предвижда нищожност на завещанието поради неспазване /т. е. противоречие/ на закона, а законовите изисквания за форма и съдържание са само в чл. 25, ал. 1 ЗН? Оспорването от ответника на саморъчно завещание като нищожно и противоречащо на закона, предвид факта, че единствено чл. 25, ал. 1 ЗН въвежда императивни изисквания за форма и съдържание, дава ли основание да се приеме, че е налице и оспорване саморъчното написване и подписване на завещанието? Представлява ли съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита в процеса, недопускането на поискани с отговора на исковата молба доказателствени искания? Налице ли е липса на съгласие за завещаване на имот чрез завещание, когато завещанието е издадено в изпълнение на задължение по възмезден предварителен договор, с цел да се получи издръжка за в бъдеще? Налице ли е нарушаване на добрите нрави съставянето на завещание в изпълнение на договорно задължение по възмезден договор с цел срещу това да се получи издръжка в бъдеще време след издаване на завещанието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е постановяване на решение въз основа на приети от въззивния съд за доказани“ хипотези, за които от една страна изобщо липсват твърдения от страните, а от друга са събрани доказателства, които им противоречат, а от трета са извън указанията в докладите на съдилищата за тежестта на доказване съобразно предмета на делото?
Налице ли е задължението на въззивния съд да определи точния предмет на спора с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства, от значение за спора са установени и кои не, както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните?
И по - конкретно допустимо ли е решаващият състав на Окръжен съд- Варна да пренебрегне наведените в исковата молба твърдения, фактите установени пред първоинстанционния съд и в нотариалното производство по снабдяване с констативен акт за собственост по обстоятелствена проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

12352 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела