чл. 444 т. 7 ГПК

дали има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта, е разрешен от въззивната инстанция в синхрон с практиката на ВКС – решението по гр. д.№622/2020 г. на 4 г. о., по гр. д.100/2010 г. на 4 г. о., на които съставът се е позовал, както и с дадените разрешения по гр. д. №1236/2009 г. на 4 г. о., по гр. д. №1294/2009 г. на 4 г. о. и др. Трайно застъпването е становището, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада, когато длъжникът е предприел разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка той изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от преимуществото на несеквестируемостта, поради което по отношение на него тя отпада.