чл. 147 т. 1 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и съответно да се произнесе по всички наведени и относими към предмета на спора възражения, твърдения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба?
Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания на лица, които не са очевидци, относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск? Какви са последиците от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и може ли съдът да приеме за доказани факти или обстоятелства, коиш не могат да бъдат безспорно установени въз основа на събраните по делото доказателства; ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то следва ли да се приеме, че за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи осъществяването му, съответно че се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му?
Следва ли при определяне на справедливо обезщетение съдът да се съобрази с обществено-икономическите и социални условия в страната, включително да посочи какви са точно критериите, свързани с икономическата обстановка, по които въззивният е определил обезщетението?
При определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва ли да се вземе предвид периода, за който се претендира обезщетението, съответно за какъв период според доказателствата са причинени болки и страдания и какви болки и страдания е изтърпял ищецът, възрастта, характера на увреждането, последиците, свидетелските показания и представените по делото доказателства? Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да обоснове какво точно е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател?
Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт? Следва ли съдът да анализира обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, да отчете всички фактори (главни и второстепенни), допринесли за него, поведението на пострадалия, неговия социален статус преди и след инцидента, възраст, работоспособност, причинените негативни преживявания и емоции, обстоятелствата дали претърпените болки и страдания са били извън обичайните, броя на оперативните интервенции, начина на извършване на възстановителните процеси и положената грижа от пострадалия за бързото си възстановяване, медицинската прогноза за пълното възстановяване и всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението? Следва ли в анализа на всички обстоятелства, касаещи увреждането при деликт, съдът да отчете при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД ненавременното и непълно лечение на пострадалия, резултирало в по-бавното възстановяване или препятстване на пълния възстановителен процес? Когато пострадалото лице е в пенсионна възраст и не е било лишено от месечната си трудова пенсия, през периода през който се твърди да е търпяло неимуществените вреди, това обстоятелство следва ли да се отчете при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, по смисъла на т. 7 Постановление №4 от 30.Х.1975 г., Пленум на ВС?
Какви са критериите за определяне на процентния принос при съпричиняване на увреденото лице и взема ли се предвид поотделно приноса му за настъпване на деликта и приноса за вредоносния резултат? Какви са критериите, които определят приноса на увредения като съществен или преобладаващ, така че в негова тежест да остане по-голям процент от неблагоприятните последици?
Когато е направено общо възражение за съпричиняване, изразяващо се в принос на пострадалата за вредите, и в хода на процеса се установи, че увреденото лице е допринесло за по-бавното си възстановяване поради недостатъчно и ненавременно лечение, за да се вземе предвид от съда при определяне на съпричиняването, следва ли да има нарочно възражение по повод конкретния факт? Ако не е направено правопогасяващо възражение за установеното в хода на процеса обстоятелство недостатъчно и ненавременно лечение, но е изложено във въззивната жалба, следва ли съдът по собствен почин да възложи установяването на този въпрос чрез експертно становище и да го отчете при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД? Когато въззивният съд изменя размера на обезщетението (както в случая от 35 000 лева на 50 000 лева), по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но отчита и съпричиняване, неотчетено от първоинстанционния съд, след което размерът на обезщетението на практика е равен на присъдения от първа инстанция, може ли да потвърди първоинстанционното решение или е длъжен да го отмени и да постанови друго със собствен диспозитив, в който е отчетен и размерът на съпричиняване, както и новият размер на обезщетение?