30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 380 ал. 1 КЗ

Застрахователна претенция
Чл. 380. (1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За правата и задълженията на застрахователя по сключен между него и превозвач договор за застраховка „Отговорност на превозвача за настъпили по време на превоз по шосе вреди и липса на стоки“? Задължен ли е застрахователят по застраховка „Отговорност на превозвача да образува щета и да се произнесе по нея, ако е уведомен от застрахования за вреда, причинена на трето лице, което е предявило претенциите си към превозвача по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/? При предявена претенция към превозвача по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/ от увреденото лице, за която застрахованият превозвач е уведомил застрахователя, предявяването на застрахователна претенция от третото увредено лице задължително условие ли е за изплащането на застрахователно обезщетение, респ. непредявяването на застрахователна претенция от третото увредено лице освобождава ли застрахователя от задължението да образува щета и да се произнесе по нея в указаните от КЗ срокове при условие, че му е било връчено уведомление от застрахования превозвач за настъпили вреди по време на превоза на стоки по шосе? За приложението на чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на поето договорно задължение? Съставляват ли разходи за ограничаване на вредите по смисъла на чл. 396 и чл. 397 КЗ заплатените от застрахования превозвач такси, разноски и обезщетения за забавено плащане в съдебно производство, предмет на което е установяването на наличието /липсата на отговорност на превозвача за настъпили по време на превоза на стоки по шосе вреди и на техния размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

До каква степен е допустимо отклонение при присъждането на завишено обезщетение за неимуществени вреди от травма, причинена при ПТП, в сравнение с обичайно присъжданите от съдилищата размери на обезщетение при сходни травми, без да са били установени някакви извънредни и изключителни обстоятелства, които да обосновават по-висок от обичайния размер? Достатъчно ли е обективно установеното неизпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ за представяне на банкова сметка, за да бъде приложена санкционната последица на нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ – забава на кредитора, или се изисква наличието и на други обстоятелства? Следва ли при липсата на приложени към доброволната претенция за обезщетяване на неимуществени вреди доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията, и обективната възможност на самия застраховател да се снабди с такива, да бъде присъждана законна лихва за забава на изплащането на обезщетението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

се прави опит да се подмени тежестта на доказване, като неустановяване на подаването на претенцията преди смъртта на Д. се цели да доведе до неблагоприятна последица за ответника застраховател, а не за ищците, които следва да обосноват предпоставките за допустимост на предявените искове. При тези данни така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно отговорността на застраховател по застраховка ГО на автомобилистите и обстоятелството доказани ли са с надлежни доказателствени средства в процеса всички обективни елементи от фактическия състав на деликта и правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „случайно деяние? Доказан ли е главен факт по делото, като елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправният характер в деянието на лицето, за което се твърди да е причинило деликт в процесното ПТП, в което е пострадала ищцата като водач на велосипед? Относно следва ли въззивната инстанция повторно да разреши материалноправния спор, като установи истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали моментът на произнасяне на застрахователя по предявена застрахователна претенция е тъждествен с момента на получаване от увреденото лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на уведомлението за произнасянето по смисъла на чл. 378, ал. 9 КЗ, когато липсват доказателства кога това лице е получило произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно установените лимити по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между страдалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошаване на психичното здраве?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства, при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли съдът да посочи и тяхното значение при конкретно установените факти?
Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчита инфлацията и да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи, кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката им е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, като отговори на всички оплаквания и доводи в жалбата?
Следва ли да бъдат взети предвид всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимосвързаност, като съдът обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спора правни факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли съдът да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба, при ограничението по чл. 269, предл. второ ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приети за установени факти и закона?
Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен поради недоказване на размера му?
Длъжен ли е съдът, в случаите когато констатира нередовност на исковата молба и даде указания за подробно, ясно и изчерпателно излагане на всички факти и обстоятелства, на които се основават исковете, да стори преценка на допълнително изложените факти и обстоятелства по основанието на исковете и да укаже за кои от тях счита, че не се сочат доказателства, както и да предостави възможност на страните за ангажиране на доказателства?
Не дължи ли въззивният съд даване на указания до страните, относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Може ли съдът да приеме за установен факт от решаващо значение за делото, който е недоказан и е такъв, който съдът не е посочил като ненуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказването?
Съобразно чл. 154 ГПК не следва ли съдът да посочи, като нуждаещ се от доказване факта, че процесният застрахователен договор е сключен преди 01.01.2016 г., т.е. преди влизане в сила на новия КЗ (обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)?
Не следва ли съдът да уведоми страните, че: счита тези факти и обстоятелства за спорни по делото и поради това ги включва в предмета на доказване?
Не следва ли да укаже на всяка от страните, че в нейна тежест е да установи конкретни факти и обстоятелства – тези на които основава исканията и възраженията си, респ. че всяка от страните следва да докаже тези конкретно посочени от съда факти?
Не следва ли съдът в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?
Допустимо ли е да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да уточни какви конкретни обстоятелства доказва с всяко от приложените писмени доказателства или да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, задължен ли е решаващият съд да изясни причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат?
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и всяко нарушение на ЗДвП от негова страна ли представлява предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
На какво разстояние от мястото на настъпването на инцидента в населено място, следва да се намира пешеходната пътека, за да бъде прието, че не е налице визираното в чл. 113, ал. 2 ЗДвП изключение, даващо право на пешеходците в населените места да не пресичат пътното платно на обозначено за целта място и при тази преценка следва ли да се съобразяват индивидуалните качества на пешеходеца - възраст и здравословно състояние?
Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл. 52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му?
Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както да изложи съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела