чл. 204 ГПК
Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановите по реда на чл. 290 ГПК Решение №503/16.01.2013 г. по гр. д. №168/2012 г. по описа на BKC, IV ГО, Решение №222/27.03.2018 г. по гр. д. №505/2017 г. по описа на BKC, II ГО, Решение №401/1l.01.2012 г. по гр. д. №327/2011 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение №164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение №237/11.01 .2021 г. по гр. д. №1553/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение №60293/20.12.2021 г. по гр. д. №652/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение №60227/16.11.2021 г. по гр. д. №1181/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, както и Решение №62/20.04.2021 г. по гр. д. №2034/2020 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение №379/15.07.2010 г. по гр. д. №471/2009 г. по описа на ВКС, III ГО, Определение №462/29.05.2017 г. по гр. д. №794/2017 г. на ВКС, III ГО, Решение №1373/04.11.1999 г. по гр. д. №238/1999 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение №94/26.06.2020 г. по гр. д. №4088/20l9 г. по описа на ВКС, III ГО (по втори въпрос), и Решение №324/06.01.2017 г. по гр. д. №2302/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО (по последния от въпросите).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Навлизането в чужд имот представлява ли неоснователно (противоправно) действие, ако е извършено без съгласието на неговия собственик?
Следва ли мотивите към въззивното решение да съдържат изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона и трябва ли да е ясна, убедителни и безпротиворечиви?
Ограничени ли са правомощията на решаващия съд до произнасяне само в предметната рамка на твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за спорното право и може ли съдът да се позовава на хипотетичното настъпване на факти, които не са твърдени от страната?
При наличие на веществени доказателства, следва ли да бъдат приети по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар?
Как следва да процедира въззивният съд, когато е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице и длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. При наличие на противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси, длъжен ли е да обсъди заключенията и да се аргументира защо приема или не всяко едно от тях?
За задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, но впоследствие е решил да не цени изготвената експертиза, длъжен ли е да обоснове подробно начина, по който сам е достигнал до съответните резултати и следва ли получаването им да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване?
Допустимо доказателствено средство ли е съдебно-медицинската експертиза относно механизма на настъпване на телесно увреждане и следва ли въззивният съд да формира своите фактически изводи въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е да бъде ценен като доказателствено средство видеозапис, добит чрез престъпление по чл. 339а НК, при липса на правила по чл. 25и от ЗЗЛД и направен чрез погазване на правото на личен живот, прокламирано в чл. 32, ал. 2 КРБ? Кога следва да се приеме, че е налице идентичност между деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание и достатъчно ли е в искането за даване на обяснения от работника да се посочи една определена дата, за да се счете, че той е ориентиран за това какво се иска от него и то по разбираем начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 125 КТ, чл. 126 т. 9 КТ, чл. 186 КТ, чл. 187 КТ, чл. 188 т. 3 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 ал. 3 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 204 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 32 КРБ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 339а НК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 57 ал. 2 КРБ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Ли е налице дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, изразяващо се в изтриване на работни файлове от компютъра на ищцата? Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали при искова претенция за обезщетение за нарушено авторско право и по който ищецът не е доказал напълно своите нематериални вреди следва да се присъди минимален размер на обезщетението?
Дали било допустимо при определяне на обезщетение за неимуществени вреди да се присъди обезщетение под законовия минимум от 500 лева?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„Следва ли да се възобнови спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК търговско производство при представяне по делото на отменено постановление за прекратяване на наказателното производство и да се постанови решение в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
„След произнасяне на съда с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, допустимо ли е да се обсъждат от съда други веществени доказателства, които не са представени от страните и не са събрани служебно от съда, не е проведена процедурата по чл. 204 ГПК и те да послужат за обосноваване на експертно заключение, което от своя страна да се ползва за мотивиране на крайния съдебен акт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
„Следва ли мотивите на въззивния съд да са разбираеми и безпротиворечиви, от които недвусмислено и обосновано да личи възприетата фактическа обстановка, съответстваща на вътрешното убеждение на съдебния състав, правилата на формалната логика, науката и емпиричните изследвания, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
„Въпросът за намаляване на обезщетението за понесени вреди, но само в случаите, когато увреденото лице допринася за настъпването на вредите, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
„Въпросът за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“
„Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат значение за решението по делото?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП, чл. 114 т. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 204 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Може ли съдът да обоснове Решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност /противно на ППВС №4/68 г. и трайната съдебна практика? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това? При липса на категорични данни относно факти от предмета на доказване, допустимо ли е съдът да приеме наличието им, ако този му извод не е логическа последица от конкретните фактически условия? (за приложението на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК)? Как следва да се извърши преценка за достоверност, съотв. недостоверност на свидетелски показания - чрез тяхната съпоставка с абсолютно доказани факти и обстоятелства или по вътрешно убеждение на съда, изградено въз основа на индиции, предположения, възможни версии за осъществили се такива (за приложението на чл. 172 ГПК)? Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на факти и обстоятелства около настъпване на застрахователно събитие кражба на автомобил и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въпроса по приложението на чл. 204 ГПК във връзка с правилата за допускане на такова доказателствено средство? Налице ли е преклузия, относно представяне на доказателства след отговора на исковата молба и във второ по делото съдебно заседание, с цел поправяне на процесуален пропуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е даден в цитираното от касатора решение №136/11.04.2011 г. по гр. д. №602/2010 г. на IV ГО на ВКС. В него е посочено, че установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства-писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими в определени случаи. Независимо от липсата на изрично посочване на електронния носител със звукозапис, като веществено доказателство, след като съдържащите се в него данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че звукозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес. Настоящият състав на ВКС напълно споделя цитираната съдебна практика.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
жалбоподателят излага, че въззивният съд в мотивите си е посочил, че за установяване на съдебно предявеното вземане ищцата е ангажирала доказателствени средства - съставени от нотариус констативни протоколи, с приложени разпечатки за уеб адреси. Съдът не е събрал и проверил посочените източници на фактически данни като веществени доказателства; освен това протоколите се отнасят само до твърдени публикации във Фейсбук. но не и до фотоснимки и записи в Ютюб. К. М. счита, че Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил оглед на процесните веществени доказателства, а при оспорването на тяхното авторство е приел, че М. е техен автор, без ищцата да е ангажирала доказателства в тази насока. Счита, че когато предмет на огледа е движима вещ (например фотоснимка, видеозапис), същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането на доказателствата, като прилагането им по делото на магнитен носител не е достатъчно при тяхното оспорване. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство (касетофон или видео). За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл. 204 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т. е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място. При липсата на оглед (и на експертиза досежно оспорено авторство), извършен от съда, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визира практика на ВКС – решение №136/11.04.2011 г. по гр. д. №602/2010 г., ІV г. о. и определение №234/10.05.2018 г. по т. д. №175/2018 г., І т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 1 НК, чл. 146 ГПК, чл. 184 ал. 1 ГПК, чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 204 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕП, чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕП, чл. 32 ал. 1 КРБ, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 39 ал. 1 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 7 ал. 1 изр. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е: собственикът на имота ли е пасивно легитимиран да отговаря по негаторен иск, ако е безспорно, че трето лице е нарушило правата на другия собственик, и съответно - как следва да постъпи съдът в тази хипотеза. Настоящият състав приема, че по поставения въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, а съответства, предвид посоченото в мотивите към него /на стр. 6/, че защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане не само на лицето, което е извършило неоснователните действия, създаващи пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си, но и на лицето, което поддържа неоснователно създаденото състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта. Такава е и константната практика на касационната инстанция, обективирана например в решение №81/20.06.2022 г. по гр. д. №4021/2021 г. на I-во г. о., решение №147 от 02.07.2012 г. по гр. д. №947/2011 г. на І-во г. о., решение №1019/21.01.2010 г. по гр. д. №235/2008 г. на I-во г. о., решение №63/27.05.2022 г. по гр. д. №3850/2021 г. на I-во г. о., решение №11 от 02.03.2021 г. по гр. д. №1796/2020 г. на I-во г. о., и др. В нея се приема, че надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние. Разглежданият случай не разкрива специфика, която да налага, от една страна, необходимост от разглеждането му с цел промяна на тази практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а от друга - приложимият закон не се явява непълен, неясен или противоречив, поради което и въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.