чл. 194 ГПК

При какви условия се прекъсва владението и какви са правните последици на прекъсването му?
Възможно ли е да се предаде владение върху недвижим имот при положение, че същото вече е било предадено на друго лице въз основа на изрична писмена уговорка със същия праводател?
Какви са способите за установяване на владение върху недвижим имот по смисъла на чл. 68 Закона за собствеността?
На какви изисквания следва да отговаря владението с оглед придобиването на собствеността върху недвижим имот по давност по смисъла на чл. 79 Закона за собствеността?
За задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по тях съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК?
Оспорването на достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, равнозначно ли е на оспорване на неговата истинност по смисъла на чл. 193 ГПК? Проверката на достоверността на датата на частен документ, който се противопоставя като доказателство за придобиване на спорното право, следва ли да отговаря на изискванията на чл. 193 и чл. 194 ГПК? Какво следва да бъде дължимото процесуално поведение на съда в случай, че страна оспори достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, който й се противопоставя като доказателство за придобиване от насрещната страна на спорното материално право? Нарушава ли се разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, когато е направено оспорване на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, при произнасянето по което съдът не е изследвал надлежно всички относими възражения, доказателства и доводи? Надлежното прилагане на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква ли съвкупен анализ на всички относими доказателства и обсъждане на въведените от страните съответни доводи и възражения, за да се установят по несъмнен начин обстоятелствата, които доказват достоверността на датата на частен документ, който съдът приема като доказателство за придобиване на спорното право?
При провеждането на главно доказване на факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, и при липса на насрещно доказване за този факт, в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, когато постановява непризнаване на този факт, с оглед удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК? Може ли да се приеме за недоказан факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, само въз основа на косвени доказателства, които се отнасят до обстоятелства, свързани с главното доказване на насрещната страна? Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Допустимо ли е да се приемат като доказателствено средство обясненията на страна, съдържащи изявление за изгодни за нея факти? Допустимо ли е да се приема за установен правнорелевантен факт, който е изгоден за доказващата го страна, въз основа на нейни обяснения, които го потвърдят?