чл. 184 ал. 1 ГПК

жалбоподателят излага, че въззивният съд в мотивите си е посочил, че за установяване на съдебно предявеното вземане ищцата е ангажирала доказателствени средства - съставени от нотариус констативни протоколи, с приложени разпечатки за уеб адреси. Съдът не е събрал и проверил посочените източници на фактически данни като веществени доказателства; освен това протоколите се отнасят само до твърдени публикации във Фейсбук. но не и до фотоснимки и записи в Ютюб. К. М. счита, че Софийски градски съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил оглед на процесните веществени доказателства, а при оспорването на тяхното авторство е приел, че М. е техен автор, без ищцата да е ангажирала доказателства в тази насока. Счита, че когато предмет на огледа е движима вещ (например фотоснимка, видеозапис), същата следва да е приета като веществено доказателство по делото. В тази хипотеза огледът се явява специфичен способ за събиране на вещественото доказателство посредством сетивното му възприемане от съда. При оглед на движима вещ съдът е длъжен да отрази в протокола направените констатации при възприемането на доказателствата, като прилагането им по делото на магнитен носител не е достатъчно при тяхното оспорване. Ако вещественото доказателство представлява аудио или видеокасета, огледът се извършва чрез пряко възприемане на записа посредством съответно техническо средство (касетофон или видео). За да се постави в основата на доказателствените изводи на съда обаче, материалният му носител следва да е приет като веществено доказателство и да е проведен оглед съгласно чл. 204 ГПК. Според особеностите на конкретния случай съдът ще възпроизведе в протокола съдържанието на целия запис или на определена част от него. Огледът на движима вещ се извършва в съдебно заседание, т. е. в сградата на съда, защото естеството му не налага неговото провеждане на друго място. При липсата на оглед (и на експертиза досежно оспорено авторство), извършен от съда, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визира практика на ВКС – решение №136/11.04.2011 г. по гр. д. №602/2010 г., ІV г. о. и определение №234/10.05.2018 г. по т. д. №175/2018 г., І т. о.