чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. […] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какъв е характерът на решението на Патентното ведомство, постановено на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗПРПМ и подлежи ли то на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК?
Обвързан ли е съдът с осъществения от друг съд косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК спрямо същия акт?
Длъжен ли е въззивният съд да отстрани на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК вещо лице, което в заключението си изразява отрицателното си мнение спрямо дейността на една от страните по делото?
Представлява ли нарушение на закона и на процесуалните правила участието в състава на приета и кредитирана от съда експертиза – единична и тройна на член, за когото са били налице основанията за отвод по чл. 196 ГПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и въпреки поискания отвод от едната от страните, вещото лице не е отстранено от съда?
Каква следва да бъде преценката на съда на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица и длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, след като не разполага със специални знания при решаване на даден фактически въпрос, изискващ преценка дали да кредитира мнението на мнозинството от вещите лица по тройна експертиза или на вещото лице, подписало заключението с особено мнение?
Може ли да се приеме за извънсъдебно признание липсата на оспорване на документ по предходно съдебно производство от едната страна, при положение, че има изрично противопоставяне в рамките на висящото производство от същата тази страна?
Възможно ли е съдът да се позовава в мотивите на съдебното решение на документи, които не са приети като доказателства по делото и да прави своите констатации въз основа на тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 110 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 196 ал. 1 ГПК, чл. 196 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 303 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди всички своевременно заявени доводи и възражения на страните, като по този начин формира самостоятелни решителни мотиви по приложението на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства? Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Въззивният съд може ли, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението? Представлява ли „прилежаща площ“ земя от горския фонд към незаконно изградени второстепенни постройки? Приложима ли е разпоредбата на чл. 6, т. 3 ЗВСВГЗГФ по отношение на земи от горския фонд, които не попадат в хипотезата на пар. 1, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ и върху които са изградени незаконни второстепенни постройки? При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва ли ищецът при условията на пълно и главно доказване на първо място да установи правото си на собственост при оспорването му от другата страна с цел извършване на преценка дали при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил със съдебната практика на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, касаеща необходимостта и начина на доказване на правата на ищеца при предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес на купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот да иска косвен съдебен контрол на административни актове, издадени преди закупуването на имота, засягащи площта и границите на имота, при положение, че той към момента на издаването на административните актове е бил трето лице, неучастващо в административното производство?
От значение ли е за придобивния способ по чл. 16 ЗУТ издаването на валидна заповед за ПУП по смисъла на този текст, или независимо от това дали е издадена или не валидна заповед, прехвърлителният ефект винаги ще е настъпил директно от влезлия в сила ПУП-ПРЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За съдържанието на съдебния контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК на валидността и законосъобразността на индивидуални административни актове в исков процес по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът твърди, че владее имота за себе си, но не твърди, че го е придобил по давност или че го е придобил на друго основание, нито се позовава на друго фактическо състояние и нито съществува възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника? Има ли правен интерес от инцидентен отрицателен установителен иск за собственост ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД, с предявяването на който ищецът твърди, че е собственик на имот, и претендира обезщетение за ползите, от които ответникът го е лишил, като е ползвал имота без основание? Вписването в емлячен регистър, че общината е собственик на гори по наследство, допуска ли да се приеме, че имотът е балталък и не подлежи на реституция, съгласно пар. 5 ДР ЗВСВГЗГФ? Какви са материалните последици на решение №250/03.12.2018 г. на ОСЗ Асеновград и допустимо ли е по реда на косвения контрол (чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК) съдът да установи незаконосъобразност на административен акт – издаденото в последствие решение №250/27.03.2019 г. на ОСЗ Асеновград, без преди това да се е произнесъл какво е действието на решение №250/03.12.2018 г. на ОСЗ Асеновград и в частност, да установи и неговата незаконосъобразност? След като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ извлечението от емлячен регистър е сред документите, установяващи правото на собственост върху имот, подлежащ на реституция по този закон, какво е значението към кой момент е бил съставен емлячният регистър? За задължението на въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по доводите и възраженията на страните и въз основа на тях да обсъди събраните по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да се произнася относно началната дата на настъпване на трайната неработоспособност при постигната договорна клауза за това по договор за застраховка и уговорения в този договор и съществуващия административен ред за установяване на тези обстоятелства, и съдът не следва ли да правораздава при условията на обвързана компетентност?
Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на трайна загуба на работоспособност и посочената в решението начална дата на инвалидизация?
Длъжен ли е съдът да се съобрази и приложи уговорките в застрахователния договор при вземане на своето решение?
Следва ли съдът да се съобрази с датата на инвалидизация, посочена в ЕР на ТЕЛК, за да определи началната дата на проявление на риска трайна загуба на работоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ал. 1 ЗЗБУТ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни факти намира за установени и кои намира за недоказани? Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд, ако реализираното мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ е установено само със свидетелски показания? Необходимо ли е за доказване на реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ да бъдат представени писмени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът, пред който в отговора на исковата молба е бил повдигнат въпрос за незаконосъобразност на административен акт по смисъла на чл. 17 ГПК, да изследва предпоставките за неговата допустимост? Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, не е било страна в административното производство и оспорва акта в рамките на последващ общ граждански процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, чл. 15 ЗС, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 17 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
и на сочените основания. В практиката на ВКС включително и цитираната от жалбоподателя е застъпено становището, че разпоредбата на чл. 297 ГПК постановява зачитане на влязлото в сила решение от всички съдилища в Република България, но по отношение на решенията на административен съд, постановени по административноправен спор, ГПК, в чл. 302 ГПК постановява, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административния спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административния акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и те не могат както да обжалват административен акт, по който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2т ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е допустима, предвид чл. 17, ал. 2 ГПК, в този смисъл е решение по гр. д. №925/2011 г. на II – г. о. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото съдът е разгледал релевираното от ищеца възражение по чл. 17, ал. 2 ГПК, като е приел че производство по оспорването на обсъжданите предписания е проведено пълноценно събиране на необходимите доказателства относно факта извършвана или е трудова дейност в дружеството за периода на проверката.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.