чл. 17 ал. 1 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените по делото правопораждащи факти?
Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено?
В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем?
При липса на категорични данни по делото какво лечение е проведено на пациента след процесното такова, следвало ли е съдът да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво лечение е провеждано, от кои лекари и в какъв обем и период?
Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните искания и в частност относно искането за спиране на делото?
Когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от страна релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната фаза или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание?
Следва ли съдът задължително да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК?
При наличие на данни за извършено престъпление, следва ли съдът по свой почин да сезира прокуратурата?
Следва ли съдът да следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора?
При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не и следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните такива са присъщи на провежданото лечение и са нормална и очаквана негова последица?