чл. 21 ЗЗК

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос със значение за изхода по конкретното дело, при наличие на някое от допълнителните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС. Няма спор в съдебната практика, вкл. част от цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, както и служебно известни на настоящия състав решения по чл. 290 ГПК (решение №196 от 16.03.2017 г. по т. д. №1887/2015 г., ІІ т. о., решение №434 от 02.07.2024 г. по гр. д. №646/2023 г., ІV г. о. и др.), че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на когото е върнато делото за ново разглеждане; че това процесуално правило е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното ѝ тълкуване на закона; че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими; че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция (освен при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др.).
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивният съд е постановил акта си в съответствие с практиката на ВКС по чл. 294, ал. 1 ГПК. С решение №89/27.03.2025 г. по т. д. №1624/2023 г. състав на ВКС, I т. о., е отменил предходното въззивно решение по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения (необсъдени редица доводи и оплаквания на „Овергаз Мрежи“ ЕАД и липса на изложени самостоятелни решаващи мотиви, съдържащи анализ на събраните доказателства, с произтичащите изводи за доказаност или недоказаност на релевантните факти). Според състава на ВКС, вместо да обсъди и анализира събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца оплаквания, въззивният съд най-общо е посочил, че не се установява изпълнението на основното задължение на ищеца, като е приравнил измерените от средствата за търговско измерване количества, приети от ответника, на количествата, доставени от ищеца до пункта за приемане/предаване, без да анализира в тази насока експертните заключения и без да обсъди доводите на ищеца за смисъла на уговорката по т. 10.4 от договора. Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба и в отговора на ответника, да прецени значението им за спора, и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото да установи налице ли е твърдяното неизпълнение от страна на ответника като предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици.
Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, решаващият състав е обсъдил доказателствата по делото – договора за доставка на природен газ №494-191/30.08.2018 г., вкл. уговорката по т. 10.4 от договора, допълнителното споразумение №2 от 09.06.2020 г. за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г. и приложения №№1 – 3 към него, годишната програма за доставка на природен газ, справките за заявени количества за процесните месеци октомври, ноември и декември 2019 г., месечните актове за доставка през съответните месеци и протоколи за разпределение, съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р. С., съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Т. и повторната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г.. Съдът е анализирал отделните договорни клаузи една във връзка с друга, с оглед целта на договора и спецификата на отношенията, които регулира, при съобразяване и с доказателствата за изпълнението на задълженията на страните. Обсъдил е и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. След преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че ищецът е доставил уговорените количества природен газ и е изправна страна по договора; осигурил е достатъчна наличност в газопреносната мрежа на страната, като ответникът е имал достъп до уговорените количества за доставка на природен газ, но не е извършил необходимите действия да получи всички количества на предварително заявени и одобрени доставки. Настоящият съдебен състав констатира, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на ВКС по приложението на закона (процесуален и материален), като правилността на изводите на решаващия състав не подлежи на контрол в настоящата фаза на производството при преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на съда. Въззивният съд е обсъдил относимите доказателства по спорните въпроси, включително обобщено и заключенията на експертизите, посочвайки че кредитира повторното заключение на вещото лице Г. като пълно, ясно и логически обосновано. В този смисъл не може да се приеме, че съдът не е изложил мотиви в каква част възприема заключението и какви са фактическите му констатации. Обосноваността на тези констатации и законосъобразността на направените въз основа на същите правни изводи, както вече се посочи, не подлежат на обсъждане на този етап от касационното производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, ако съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или при превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, както и ако е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са идентични с тези, с които е обоснована неправилността на решението в касационната жалба, като обсъждането им изисква преценка на доказателствата по делото, обсъждане на възраженията и доводите на страните, което изключва очевидността на сочения порок.