всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 21 ЗЗК

Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, а този въпрос е въведен като възражение за нищожност/непротивопоставимост на договорна клауза (минимален гарантиран брой абонати/минимална гаранция) и е определящ за изхода на гражданския спор?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност (effet utile) и задължението за лоялно сътрудничество по правото на ЕС национален процесуален подход, при който съдът признава, че установяването на злоупотреба по чл. 102 ДФЕС е в компетентността на конкурентния орган, но отказва да изчака произнасянето му и окончателно решава спора по договорното вземане?
Следва ли чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде тълкуван в съответствие с правото на ЕС, така че да допуска (или да изисква) спиране и при висящо административно производство пред КЗК, когато иначе упражняването на права, произтичащи от чл. 102 ДФЕС, става практически невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос със значение за изхода по конкретното дело, при наличие на някое от допълнителните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС. Няма спор в съдебната практика, вкл. част от цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, както и служебно известни на настоящия състав решения по чл. 290 ГПК (решение №196 от 16.03.2017 г. по т. д. №1887/2015 г., ІІ т. о., решение №434 от 02.07.2024 г. по гр. д. №646/2023 г., ІV г. о. и др.), че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на когото е върнато делото за ново разглеждане; че това процесуално правило е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното ѝ тълкуване на закона; че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими; че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция (освен при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др.).
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивният съд е постановил акта си в съответствие с практиката на ВКС по чл. 294, ал. 1 ГПК. С решение №89/27.03.2025 г. по т. д. №1624/2023 г. състав на ВКС, I т. о., е отменил предходното въззивно решение по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения (необсъдени редица доводи и оплаквания на „Овергаз Мрежи“ ЕАД и липса на изложени самостоятелни решаващи мотиви, съдържащи анализ на събраните доказателства, с произтичащите изводи за доказаност или недоказаност на релевантните факти). Според състава на ВКС, вместо да обсъди и анализира събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца оплаквания, въззивният съд най-общо е посочил, че не се установява изпълнението на основното задължение на ищеца, като е приравнил измерените от средствата за търговско измерване количества, приети от ответника, на количествата, доставени от ищеца до пункта за приемане/предаване, без да анализира в тази насока експертните заключения и без да обсъди доводите на ищеца за смисъла на уговорката по т. 10.4 от договора. Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба и в отговора на ответника, да прецени значението им за спора, и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото да установи налице ли е твърдяното неизпълнение от страна на ответника като предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици.
Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, решаващият състав е обсъдил доказателствата по делото – договора за доставка на природен газ №494-191/30.08.2018 г., вкл. уговорката по т. 10.4 от договора, допълнителното споразумение №2 от 09.06.2020 г. за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г. и приложения №№1 – 3 към него, годишната програма за доставка на природен газ, справките за заявени количества за процесните месеци октомври, ноември и декември 2019 г., месечните актове за доставка през съответните месеци и протоколи за разпределение, съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р. С., съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Т. и повторната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г.. Съдът е анализирал отделните договорни клаузи една във връзка с друга, с оглед целта на договора и спецификата на отношенията, които регулира, при съобразяване и с доказателствата за изпълнението на задълженията на страните. Обсъдил е и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. След преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че ищецът е доставил уговорените количества природен газ и е изправна страна по договора; осигурил е достатъчна наличност в газопреносната мрежа на страната, като ответникът е имал достъп до уговорените количества за доставка на природен газ, но не е извършил необходимите действия да получи всички количества на предварително заявени и одобрени доставки. Настоящият съдебен състав констатира, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на ВКС по приложението на закона (процесуален и материален), като правилността на изводите на решаващия състав не подлежи на контрол в настоящата фаза на производството при преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на съда. Въззивният съд е обсъдил относимите доказателства по спорните въпроси, включително обобщено и заключенията на експертизите, посочвайки че кредитира повторното заключение на вещото лице Г. като пълно, ясно и логически обосновано. В този смисъл не може да се приеме, че съдът не е изложил мотиви в каква част възприема заключението и какви са фактическите му констатации. Обосноваността на тези констатации и законосъобразността на направените въз основа на същите правни изводи, както вече се посочи, не подлежат на обсъждане на този етап от касационното производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, ако съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или при превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, както и ако е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са идентични с тези, с които е обоснована неправилността на решението в касационната жалба, като обсъждането им изисква преценка на доказателствата по делото, обсъждане на възраженията и доводите на страните, което изключва очевидността на сочения порок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 ТР №******г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Решаващият правен извод на съда се основава на липсата на сключен окончателен договор за присъединяване, който да урежда и отношенията между страните по бъдещото прехвърляне на собствеността – чл. 137, ал. 3 ЗЕ, респ. на произтичащото от такъв договор задължение на ответника да изкупи собствеността върху съоръженията, за неизпълнението на каквото именно задължение се претендира процесното обезщетение. Така първият въпрос се отнася до неизпълнението на евентуално задължение на ответника да сключи договор за присъединяване, а не до релевантното в настоящия случай задължение за изкупуване на съоръженията. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, доколкото се повдига едва с касационната жалба. Третият въпрос, в първата си част предпоставящ злоупотреба с господстващо положение в отношенията между търговци, е относим към евентуален спор по чл. 105 вр. чл. 21 ЗЗК, а във втората си част е от значение за евентуална претенция за обезщетение за ползването на съоръженията (чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ), но не и към настоящия спор за обезщетение за неизпълнение на поето с договор задължение за изкупуване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Относно приложението на чл. 105, ал. 4 ЗЗК и дали разпоредбата установява предпоставки и/или е относима към преценката за допустимост на иска за вреди по чл. 105, ал. 3 ЗЗК вр. чл. 105, ал. 1 ЗЗК? (По искове, предявени от ТИВИТИ ПАК ЕООД срещу ЕС ТРЕЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, АЛБЕМАР ЕООД, С. К. Д. и Г. П. Х. за обезщетяване на имуществени вреди от противоправно поведение на ответниците, вследствие осъществена нелоялна конкуренция, извършена посредством нелоялно привличане на клиенти, нарушаване на забраната за разгласяване на търговска тайна, въвеждане в заблуждение относно обхвата на продуктовата гама)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2016

Само върху обекти - публична собственост ли се учредява правото на ползване по чл. 295, ал. 1 ЗЕС или това изискване важи само за последното предложение от разпоредбата – за линейни мрежи на водни, напоителни съоръжения и естествени водни басейни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2016

Следва ли въззивният съд, при осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори възражението за нищожност да е направено за първи път с писмените бележки пред първа инстанция? – въпросът обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение №******год. на ІІ т. о. и решение №229 по т. д.№1050/2011 год. на ІІ т. о. на ВКС. В същите е възприета тезата, че предвид правното значение на добрите нрави за действителността на договора, неприложим, спрямо възражението за нищожността на неустоечната клауза, е предвиденият в чл. 367, ал. 1 вр. с чл. 370 ГПК преклузивен срок. Отговорът на правния въпрос и произнасянето по същество по правилността на въззивното решение са предпоставени от предварителна преценка за вероятната му недопустимост, поради подадена извън преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела