чл. 9 ЗЗД
Чл. 9. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор?
Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна? Е ли е възможно развалянето на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот?
Допустимо ли е изменение на иска едностранно от съда без да е направено такова искане с исковата молба, респ. насрещна такава и при липса на определение за изменение на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 2 ЗЗД, чл. 271 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 307 ТЗ, чл. 362 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали договорите за продажба на наследство не пораждат действие, когато като продавачи по тях участват наследници, които се легитимират като такива по пътя на наследствената трансмисия, а не са преки наследници, и само преките наследници на общия наследодател, призовани към наследяване към момента на смъртта му, са могли да продадат оставеното от него новооткрито наследство, включващо възстановени земи и гори през 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Разпоредбата на чл. 117а ЗОП, в редакцията преди изменението с ДВ бр.108/22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение/съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. (По искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани в Търговския регистър при Агенция по вписванията)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво е приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тоест признаване на нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на добрите нрави?
Отклонение на „продажната цена от „пазарната цена за недвижим имот повече от осем пъти, води ли до отклонение, обосноваващо нееквивалентност на престациите в хипотеза на нищожност, поради противоречие с добрите нрави?
Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави?
Каква разлика в престациите обуславя нееквивалентност и представлява накърняване на добрите нрави?
При преценка действителността на сделка по иск за прогласяване на нищожността й поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации, отразени в нотариалния акт, ли следва да се преценяват или следва волята на страните да се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес?
Могат ли да се приемат за противоречащи на добрите нрави действията на лица, представляващи дружеството, с които се предпочитат собствените интереси пред тези на кредиторите на същото дружество?
Представлява ли противоречие с добрите нрави изпразването на дадено дружество от имуществото му, когато същото дружество има задължения към трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При преценка, дали неустойката по концесионен договор противоречи на добрите нрави, решаващият съд следва ли да вземе предвид за какъв вид неизпълнение е договорена неустойката – пълно, частично или забавено? Води ли до неоснователно обогатяване неустойка, която е еднаква за всички форми на неизпълнение?
Договорът за концесия за добив на подземни богатства какъв вид сделка е – гражданска, с административни елементи или едностранна търговска сделка?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При сключване на договор между физически лица, който е действителен и не противоречи на чл. 186 ЗЗД, тъй като нормата е диспозитивна и няма пречка да се договаря извън законовата рамка, следва ли всяка от страните да изпълни пълно и точно уговореното в договора?
Ако се приеме, че ищецът е изпълнил пълно и точно своето задължение, може ли то да бъде поставено под условие, което е свързано със задължение на ответника към трето лице, по отношение на заличаване на ипотека и задължение на ответника да изплати собствени кредити и данъчни задължения?
След като съд в мотивите си сочи, че падежът на задължението е 18 месеца след подписването на договора, т. е. на 31.12.2017 г., следва ли да се приеме, че задължението е валидно дължимо, т. е. известно по размер и с настъпила изискуемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато в общите условия на застрахователния договор страните са посочили задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, възниква ли задължение за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение?
В този случай приложим ли е чл. 408 КЗ (относно претенции за събития, които не са застрахователни, поради изключване на застрахователното покритие по воля на страните)?
Законосъобразен ли е отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в случаите, в които по делото е доказано наличие на изключен от застрахователното покритие риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При назначаване на повторна експертиза, следва ли съдът да възложи повторното заключение на друго вещо лице? Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд? Приложим ли е институтът на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят не е осъществявал контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, при което е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката се намира в причинна връзка именно с така допуснатата практика? Назначаването на повторна експертиза на вещото лице, изготвило първоначално заключение, което е било оспорено, не представлява ли възпроизвеждане на изводите на експерта, обективирани в първоначалното заключение, с оглед отговорността, която същият носи по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 191 НК за даване на невярно заключение? За обективност на повторното заключение следва ли съдът да назначи ново вещо лице, което да го изготви? Съответства ли на основния правен принцип, че "никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" възражение на работодател по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ за проявена от работник груба небрежност при настъпила трудова злополука, при допускане от работодателя на неспазване на правилата за безопасност на труда от работника и липса на осъществяван контрол за спазването на тези правила? В случай, че е налице несъответствие на посочения принцип с такова възражение, следва ли последното да бъде подлагано на преценка за основателност от съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.