чл. 83 ЗЗД
Чл. 83. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
(2) Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ, без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл. 24 ЗДРВВЗ и чл. 23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т. д.№824/2011 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1446/2000 г. на V г. о. на ВКС, т. д.№118/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС,, както и определения на ВКС и решения на СРС, СГС и САС/;
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл. 27 и чл. 28 Закон за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК или са частни удостоверителни /свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти?
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл. 179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011 г. по т. д.№444/2010 г. на І т. о. на ВКС; допълнително се сочи, че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;
Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивия срок по чл. 131 ГПК?
Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти, за които не е указал на страните, че са спорни?
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015 г. по гр. д.№7040/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Не е ли явна необоснованост възприетото от съда, че дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017 г., без да съобрази, че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?;
Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?;
Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл. 131 ГПК?;
Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?;
Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл. 1 от договор №5028/19.12.2011 г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл. 1 от договор №5027/19.12.2011 г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/, съобразявайки, че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди, че са преместени материалите?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази, че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/?;
Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда, че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017 г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017 г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017 г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?;
Не следва ли съдът да признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженерни-технологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да намали уговорената неустойка по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, ако същата явно надхвърля претърпените вреди, независимо от наличието на клауза за неустойка в договора? Какви са релевантните критерии, които съдът следва да съобрази при преценка дали договорената неустойка е прекомерна? Длъжен ли е съдът да изложи конкретни мотиви защо приема, че договорената неустойка не е прекомерна, когато е направено искане за намаляването ѝ? Допустимо ли е съдът да откаже намаляване на неустойката без да изследва съотношението ѝ с претърпените вреди и икономическата обоснованост? Налице ли е възможност за освобождаване на длъжника от отговорност за неустойка при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респ. на чл. 95 ЗЗД? Следва ли съдът да признае за валидна неустойка, когато нейният размер е определен без никаква връзка с евентуално претърпените вреди? Противоречи ли на принципите на добросъвестност и справедливост (чл. 9 ЗЗД) клаузата за неустойка, когато представлява единствено финансова санкция, без връзка с евентуалните вреди? Съответства ли присъждането на неустойка, чийто размер не е обоснован с реални вреди, на установената съдебна практика относно функцията и приложението на неустойката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 83 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 90 ал. 2 ЗЗД, чл. 90 ЗЗД, чл. 92 ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Може ли съдът да обоснове своето решение само на фактите, настъпили след предявяването на иска, без да ги анализира съвкупно с останалите установени по делото факти?
Как се извършва оценката на свидетелските показания и следва ли същата да бъде направена спрямо целия доказателствен материал, събран по делото?
Съдът длъжен ли е да изложи съображения във връзка с кредитирането на показанията му при потенциална заинтересованост на свидетеля съгласно изискванията на чл. 172 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
Може ли съдът по иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 82 ЗЗД да освободи длъжника от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, без да съобрази причините и степента, в която всяка от страните е попречила на изпълнението и без да обсъди тежестта на вината на всяка от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Подлежат ли на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да се произнесе по възраженията за нередовност на исковата молба и обезсили решението на първата инстанция, ако констатира, че е разгледана неуточнена искова претенция, или следва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави на ищеца възможност да поправи нередовностите на исковата молба? Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение? В него трябва ли да бъдат обсъдени всички защитни възражения по претендираните материални права, направени от ответника своевременно в отговора на исковата молба? Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител извънсъдебно или съдебно признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото? Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Освобождава ли се длъжникът от отговорност за неустойка, при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респективно на чл. 95 ЗЗД? Всяка забава на възложителя ли води до освобождаване на отговорност на изпълнителя или само ако бъде установено при пълно и главно доказване, че конкретно действие или бездействие е повлияло на изпълнението по определен начин? Изпълнителят положил ли е дължимата грижа, ако не е предупредил своевременно възложителя, че проектът или материалът страдат от недостатъци или поръчаното няма да служи за целите за които е поръчано в пълен обем? Длъжен ли е възложителят да приеме изработеното, ако изпълнителят го е уведомил, че то няма да служи на целите му в края на срока за изпълнение? Как се определя обичайният срок за проверка и приемане на работата - по силата на заложеното в плана за изпълнение от Техническото предложение за конкретния договор или по принцип от предположенията на вещите лица? Какви са критериите изработеният софтуерен продукт да отговаря на установените с договора изисквания и налице ли са основания за начисляване на договорна неустойка, при посочени от страната условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 201 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 72 ал. 2 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Носи ли вносителят на биологична продукция отговорност за наличието на пестициди в продукцията, след като разполага с официален сертификат за биологичен произход и за липса на пестицид от сертифициращ орган?
Следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани по същия начин, както пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на правопораждащите фактически обстоятелства, заявени от ищеца?
Задължен ли е съдът да разгледа всички възражения и доводи, представени от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства за наличие на пестициди с оглед отменена химическа експертиза?
Следва ли да се доказва умисъл в действията на търговец, който притежава неоспорен и доказан биосертификат, за обезщетение на търговец на биологична продукция?
Следва ли Регламент (ЕС) 2018/848 да бъде разглеждан като специална норма по отношение на чл. 81 ЗЗД? Обвързан ли е съдът с правната квалификация на спора, посочена в исковата молба, а именно чл. 79 ЗЗД, и следва ли да изследва възраженията на ответника, че делото следва да се разглежда по нормите на биологичното законодателство, тъй като претендираните вреди произтичат именно от биологичен продукт?
Следвало ли е въззивният съд да формулира и събере доказателства, когато има пропуски в изясняването на правния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 193 ал. 1 ЗЗД, чл. 193 ал. 3 ЗЗД, чл. 193 ЗЗД, чл. 195 ал. 2 ЗЗД, чл. 2 ГПК, чл. 23 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 302 ТЗ, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 318 ТЗ, чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 81 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли разменена по електронен път /мейл/ кореспонденция да удостовери валидно сключено облигационно правоотношение /договор/ в случай, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване авторството на разменената кореспонденция /т. е. на съответните изявления/? Може ли документ, който няма белезите на електронно изявление и не е подписан саморъчно от лицето, което се сочи за негов автор, а чрез дигитално изготвено факсимилие и е приложен към неподписано чрез КЕП електронно изявление /мейл/, да бъде източник на валидно облигационно правоотношение, респективно да обуслови по аргумент от чл. 293, ал. 4 ТЗ спазване на установената от страните писмена форма? Приложима ли е презумпцията по чл. 301 ТЗ, когато не е ясно от кого изхождат действията /волеизявленията/, извършени без представителна власт предмет на потвърждаване по този ред, и за които съдът е приел, че са източник на облигационната връзка между страните по договор №09092022/09.09.2022 г.? Може ли презумпцията по реда на чл. 301 ТЗ да се приложи по отношение на действия или волеизявления, които изхождат от самия законен представител на търговеца? Прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ изисква ли да бъде предшествано от установяване по делото по безспорен начин на конкретния момент, в който търговецът /респективно неговият законен представител/ е узнал за извършените от негово име действия без представителна власт? Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи конкретни мотиви за тях и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? Следва ли съдът да изпълни процесуалното си задължение по чл. 155 ГПК и да съобщи на страните в доклада си по чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК или в нарочно определение ноторно известен факт, на който обоснова част от крайните си изводи? Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях и следва ли да тълкува действителната им воля реда на чл. 20 ЗЗД, когато уговорките са неясни, непълни или неточни? Може ли преценката за съответствие на спорната неустойка по реда на чл. 8.2 от договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио №09092022 да съставлява действителна клауза за неустойка при положение, че съдът не е формирал мотиви относно размера на вредите /предполагаеми или действителни/ на ищеца и без да е обосновал санкционния характер на спорната неустойка? Следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 8.2 от процесния договор в случай, че кредиторът е бил в забава, не е провел пълно и главно доказване във връзка с разпределената му с доклада тежест, че е доставил уговореното количество съгласно уговорения срок на уговореното място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 155 ГПК, чл. 184 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ТЗ, чл. 301 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 83 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Подлежат ли на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При иск по чл. 59 ЗЗД кога и кой е началният момент за липса или наличие на обедняване и обогатяване - чрез поведение с обещание или чрез поведение с действие? От посоченото основание в банковия превод може ли да се направи достатъчно годен извод за наличие на обедняване на страната, наредила превода, и обогатяване на страната, получила превода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е, ако ги намери за неоснователни, за обоснове защо ги отхвърля?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност?
В случай, че не го стори, решението ще бъде ли при процесуални нарушения в противоречие с постоянната практика на ВКС?
Ако счете, че доказателствената тежест е неправилно разпределена, длъжен ли е въззивният съд да уведоми страните за това и да им даде възможност да изразят своите становища по въпроса с оглед защитата, която осъществяват?
Длъжен ли е съдът да извърши новите действия по разпределяне на доказателствената тежест в о. с. з. или може да го направи в постановеното от него решение, без да уведомява страните за намеренията си?
Длъжен ли е съдът във въззивен процес след предходен въззивен процес, при който производството по делото е прекратено, да разпредели доказателствената тежест относно установяването на всички твърдени от страните положителни факти?
Писмен официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, каквото е цитираното писмо от главния секретар на АОП, притежава ли материална доказателствена сила да обвърже съда да приеме, че съдържащите се в него факти са осъществени?
Длъжен ли е съдът да изследва какъв е обемът и естеството на задълженията, поети с облигационен договор от страна на изпълнителя и да проведе тълкуване на неговите клаузи, когато те не са ясни и конкретни?
Кои правни субекти са адресати на регулацията, съдържаща се в Регламент 2958/95 и Регламент 1083/2006 г., относно нарушения на общностното или националното право; дали това са икономическите оператори и стопанските субекти, или отделни физически лица, на които е възложено изпълнението на някои ръководни и контролни функции по конкретни проекти, осъществявани от стопанските субекти и икономически оператори и които са финансирани със средства от ЕС?
Какъв е характерът на финансовата корекция при финансиране, получено чрез нередност и представлява ли то обезщетение за вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД или е задължение за връщане на недължимо получена облага?
Налице ли е виновно неизпълнение на изпълнителя по облигационен договор, относно което възложителят е изразил становище, че представлява техническа грешка?
Може ли длъжникът да бъде освободен от отговорност при бездействие на кредитора и в зависимост на степента на вината на всяка една от страните в облигационното отношение. Дължи ли той предприемането на действия, за да избегне вредите с грижата на добър стопанин?
Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложената финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на касаторката, представляващо неизпълнение по друг договор?
Представлява ли неизпълнението на касаторката единствена причина за предизвикване на вредата за ищеца; ако то не беше осъществено щеше ли да възникне вреда в резултат на неизпълнението от страна на други лица и на самия кредитор и тяхното неизпълнение прекъсва ли причинната връзка между вредата и неизпълнението на касаторката?
Какви обстоятелства трябва да са били известни на касаторката, за да може да предвиди налагане на финансова корекция на ищеца в резултат на нейното неизпълнение по сключен между страните договор?
Окончателното решаване на въпроса за родовата подсъдност на спора създава ли сила на пресъдено нещо относно характера на договора в зависимост, от който се определя процесуалният ред за разглеждането на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.