чл. 8 ал. 2 ЗЗД

Дали е налице противоправност по чл. 45 ЗЗД и злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на Република България, когато частният тъжител подава тъжба за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и множество последващи сигнали до прокуратури и контролни органи, въпреки че по наказателното дело е постановена влязла в сила оправдателна присъда, потвърдена от въззивна инстанция и въпреки че обективни проверки на компетентни органи са установили липса на извършено от пострадалия престъпление или нарушение, и когато доказателствата по делото установяват, че тъжбата и последващите сигнали са продиктувани от предходен конфликт, от желание за отмъщение и дискредитация на пострадалия, а не от стремеж към защита на легитимен правен интерес?
Длъжен ли е съдът, съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК да допусне до разпит недопуснатите свидетели ако първоначално допуснатите не са установили спорния факт и представлява ли недопускането на тези свидетели от първоинстанционния съд извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускането им пред въззивната инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи и да извърши преценка на всички правнорелевантни факти и обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?