чл. 240 ал. 1 ЗЗД

По поставените два въпроса не може да се допусне касационно обжалване, доколкото не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, т. е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото съдържат условие, което не е прието за установено от въззивният съд, а именно: че ищецът по делото е доказал с гласни доказателства, че основанието на преведената парична сума по банков път е договор за заем. В случая, въззивният съд е приел обратното: искът е неоснователен, защото не са ангажирани доказателства от които да се изведе извод, че парите са преведени въз основа на сключен договор за заем. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му“. Освен това, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не е налице и посоченото от касатора специално основание. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика /вкл. и посочена в цитиранато от касаторката решение по гр. д.№4345/2018 г. на ІV го. о./, съгласно която при предявен иск по чл. 240 ЗЗД, върху ищеца е доказателствената тежест да установи, че е предоставил средствата като заем, а при оспорване на основанието – ответникът следва да установи, че са дадени на друго основание. В случая, въз основа на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е доказано посоченото от ищеца основание за предоставяне на средствата /заем/, а е доказано възражението на ответника за предоставянето им като дарение. /Останалите, посочени от касаторката решения не обосновават основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са постановени по въпроси, които не са идентични със сега поставените/.