чл. 22 ЗЗД

първите три – процесуалноправни, а останалите - материалноправни: 1. Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд базира фактическите си изводи на гласни доказателства, събрани чрез разпит на доведени пред него свидетели, въпреки че свидетелите са били поискани и допуснати пред първата инстанция, но страната не ги е довела без уважителна причина? 2. Има ли правомощие въззивният съд да отхвърли иска за неустойка по възражение, каквото ответникът не е въвеждал, а именно, че изпълнението на обезпеченото чрез неустойка задължение е обусловено от насрещно задължение, при това, каквото в договора не е уговаряно? 3. Длъжен ли е съдът по иска за неустойка да съобрази материалната доказателствена сила на приет по делото официален документ, засвидетелстващ факта на неизпълнените задължения, обезпечени с неустойката, както и да обсъди събраните гласни доказателства в тяхната взаимна връзка, а не да ги анализира избирателно? 4. Следва ли в преценката за основателност на възражение по предявен иск за ангажиране на договорната отговорност на строителя за вредите от забавено и/или неточно изпълнение, съдът да изследва въпроса, дали построеното е било прието или за наличието на покана до поръчващия да приеме изработеното? и 5. Изпълнил ли е задълженията си по договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД и сл. изпълнител, който надлежно не е предал извършеното по договора? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, включително с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. ОСГТК на ВКС – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК извеждат с твърдения, че мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие, несъвместимо с извода за недължимост на неустойката, която е в отнапред уговорено обезщетение и за вредите от недостатъците на построеното. От една страна, въззивният съд е приел, че с договора за строителство ответникът се е задължил да изпълни и ревизионен отвор (капандура), наричана разговорно „Велукс“, макар че такава не е била предвидена в проекта за преустройство на покрива на сградата на ищците и че строежът е извършен според уговореното, а от друга – е намерил, че в преустроения покрив е нямало прозорец Велукс, т. е. допълнително уговорената капандура. По същество се оплакват, че решението е неправилно, като обосновават всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноските по делото.