чл. 192 ал. 1 ЗЗД

„1. При допускане до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК на всички възражения на ответника /взискател/, който не е бил привлечен като страна и не е взел участие в производството, въз основа на което купувачът на публична продан е бил съдебно отстранен от вещта /в това число възражение по чл. 191, ал. 2 ЗЗД и чл. 192, ал. 2 ЗЗД/ и ако взискателят докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, както и че купувачът е бил недобросъвестен, то взискателят ще се експулсира /явно се има предвид екскулпира/ ли от отговорността при съдебно отстранение – ще бъде ли ограничена отговорността му единствено до връщане на разпределената в негова полза цена на отстранения купувач, без да дължи лихви и разноски или при всички случаи, вкл. при уважаване на възраженията, ще дължи и мораторна лихва върху получената сума, освен връщане на цената?; 2. При допуснато до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК възражение по чл. 192, ал. 2 ЗЗД и при установена в хода на производството недобросъвестност на купувача на публична продан, взискателят дължи ли на купувача обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД и от кой момент или отговорността му е ограничена единствено до връщане на съдебно отстранения купувач на разпределената в негова полза част от платената цена? Добросъвестността на купувача има ли правно значение за отговорността на взискателя за лихвите и разноските за участието на купувача в проданта?“ Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.