чл. 9 ЗСВ
Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б.
(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба-в рамките на отделите.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложима ли е фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2 ГПК, когато страната е уведомена предварително от съда за задължението да посочи нов адрес? Следва ли частната жалба, подадена след изтичане на срока за обжалване, да бъде върната поради просрочие при наличие на редовно връчване съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е иск, заведен в отделно дело, за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху призната в друго дело главница, считано от завеждане на делото до изплащане на главницата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежи ли на обжалване определение на съда, с което се уважава молба за предоставяне на правна помощ на страна в производството?
Допустимо ли е разглеждането на частна жалба срещу определение за уважаване на молба за правна помощ, когато законът не предвижда изрична възможност за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Да се спре ли производството по т. д. №685/2026 г. на ВКС, ТК, I т. о. и да се отправи ли преюдициално запитване до СЕС?
Да се допусне ли касационно обжалване на решение №2/06.01.2026 г. по в. т. д. №418/2025 г. на Апелативен съд В.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 235 ал. 4 ГПК, чл. 236 ал. 3 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 628 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на всеки от съединените искове да изходи от твърдените факти за осъществени неправомерни действия на ответника, да изложи и обоснове собствени мотиви /резултат на решаваща, а не на контролна дейност/, да не въвежда служебно спорни въпроси, които не са сочени от страните и не са включени в предмета на делото и да не се позовава на служебно известни факти във връзка с други водени от страните дела? Обвързани ли са съдилищата от принципа на справедливост, заложен в нормата на чл. 4 пар. 3, ал. 2 ДЕС и длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, дадени на правните субекти от правото на ЕС и КЗПЧОС? При предявен иск за заплащане на адвокатско възнаграждение въз основа на сключен договор за адвокатска услуга, в който не е уговорен размер на възнаграждение, длъжен ли е въззивният съд да изходи от въведените от ищеца факти за наличие на неизпълнение и може ли той по аналогия на чл. 36, ал. 3 ЗАдв да определи размера на дължимото възнаграждение? Подлежат ли на обезщетяване пропуснатите ползи, причинени от договорно неизпълнение? Дължи ли се обезщетение за причинени неимуществени вреди от договорно неизпълнение и други деликти поради нарушаване на общото правило на чл. 45 ЗЗД? Накърняват ли доброто име, честта и достойнството на адвокат действията на негов клиент, който, след като е оттеглил пълномощията му по висящо дело, неоснователно е поискал от съответната Адвокатска колегия ангажиране на дисциплинарната отговорност на адвоката? Накърняват ли доброто име и репутацията на лице действия, състоящи се в негативна публикация във Фейсбук профил, когато имената на лицето не са посочени, но то може да бъде идентифицирано от посочени професия, образование и близост с друго лице, обект на същата публикация? Допустимо ли е съдът да се произнесе по искане или възражение, което не е въведено и от двете страни в предмета на делото, чрез излагане в решението само на правни теоретични изводи, без да са обсъдени доказателствата и доводите на двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
чл. 147 ГПК, чл. 235 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 344 ал. 1 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ГПК, чл. 352 ГПК, чл. 353 ГПК, чл. 69 ал. 2 ЗН, чл. 7 ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Въпрос за евентуална нищожност на въззивния съдебен акт като счита за нарушен принципа на случайното разпределение в чл. 9, ал. 1 ЗСВ при формиране на съдебния състав
представляват ли писмени доказателства представени кореспонденции по „Вайбър”
за задължението на съда да изследва социалното обкръжение на всеки родител
да събере и служебно доказателства за моралния облик на лица от близкото обкръжение
да изслуша лица със значимо участие в отглеждането на детето
за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценка на най-добрия интерес на детето и за преценката им - ППВС №1/1974 г
длъжен ли е съдът да вземе предвид установен случай на домашно насилие в семейна среда, извършено в присъствие на детето
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните? (По осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК и с чл. 45 ЗЗД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 151 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 267 ал. 1 изр. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 50 ал. 2 ГПК, чл. 512 ал. 4 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 9 ЗСВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли принципът, залегнал в решение от 18.07.2007 година на СЕС по дело С-119/2005 година, да се приложи и при споделена компетентност, когато материята е регламентирана от правото на ЕС, включително и чрез директива с императивен характер, в случая Директива 2001/83/ЕС и делото да бъде пререшено с приложимо право на общността?
Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ЕС, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или е или за недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не издава определение? Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК приравнено ли е на ценна книга, след като съдът го разглежда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? и Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправна клауза, след като той не е представен/приложен по делото? Заповедното производство допуска или изключва недопустимост на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание, с оглед чл. 311 и чл. 314 НК? Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост? Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задълженото лице е „Топлофикация София“ ЕАД, аргумент на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ предявявенотоа чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази й част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какъв е фактическият състав на отговорността на ЧСИ за вреди? Може ли да се ангажира отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ при извършена публична продан на недвижим имот описан, оценен и обявен, че се продава с газ инсталация- локално парно с метални радиатори, а при извършен въвод имотът е предаден на купувачите без локално парно, с демонтирани котел, радиатори и лира? Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при формиране на крайния си извод, че действията и бездействията на ЧСИ не са били противоправни и че на ищците не са причинени вреди от продажбата на имот на по-ниска стойност, поради демонтажа на локалното парно? В какъв вид/състояние е бил имотът при описа и описан ли е, оценен ли е, обявен ли е и продаден ли е на стойност с включена инсталация на локално парно? Представляват ли неразделна част от имота и станали ли са собственост на ищците прикрепените към имота локално парно с метални радиатори, котел и лира? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, в това число и да извърши преценка по чл. 172 ГПК на свидетелките показания и да обсъди обясненията на вещите лица, изготвили експертните заключения приети по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви? Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на предявените искове и съобразил ли е изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум? Допуснал ли е въззивният съд нарушение на чл. 9 ЗСВ като един и същи съдебен състав е разгледал две различни производства – по в. гр. д. №136/2024 г. и по в. гр. д. №111/2025 г., образувани по исковете на ищците? Допускането на демонтаж на локално парно с метални радиатори и изнасянето на елементите от него извън имота от длъжника, одобрено от ЧСИ, потвърдено и със съдебни актове, представлява ли нарушение на чл. 17, ал. 1 Конституцията на Република България и на Протокол №1 Конвенцията за правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.