всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ

Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е изменение на иск за парично вземане, когато същата сума се претендира на друго основание, наред и вместо първоначално заявеното в исковата молба? Представлява ли изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, когато ищецът в първото по делото заседание обосновава своята претенция на различно законово основание от първоначално заявеното в исковата молба, без да внася изменение в твърдяната в нея фактическа обстановка? Представлява ли едновременно изменение на основанието и петитума на иска в първото по делото заседание, когато ищецът заявява допълнително правно основание относно претенцията си за неимуществени вреди без да променя правопораждащите факти в исковата молба? Обвързан ли е съдът от направената в исковата молба правна квалификация и длъжен ли е в рамките на служебното начало, когато заявената в исковата молба квалификация на спора не съответства на твърдените правопораждащи факти, да квалифицира спора на различно правно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд при изразяване на решаващата си воля по същество да се съобрази, че чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС изключва отговорността да са причинени вреди при законно задържане и отхвърля ли се искът за обезщетение за вреди при задържане постановено на законово основание-чл. 309, ал. 1 и ал. 2 НПК и потвърдено окончателно относно законосъобразността на задържането основание ли е да се прецени, като ненарушаващо чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Необходимо ли е да е установено предварително в производство по обжалване незаконосъобразността на задържането и едва при отмяната му да се счита, че е налице нарушение на КПЧОС и да се присъжда обезщетение?;
Следва ли и на какво основание да се прилага разпоредбата на чл. 59 НПК след като по правната си характеристика не е с окончателен характер и възможно ли е да се въведе като допълнително самостоятелно основание, за да се определи деликтна отговорност-неприлагането на чл. 59 НПК за да се определи деликтна отговорност, след като не е предвидено в чл. 5, пар. 1, б. „с“ от КПЧОС?;
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди хипотезите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, при определяне на крайния размер на обезщетението, като вземе предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия и държавата отговаря ли за вреди, ако увреждането е причинено от пострадалия?;
Какви са задълженията на въззивната инстанция във връзка с прилагането на чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 235, чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства и мотиви по тях, като при неизпълнение на тези задължения осъществено ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на решението,
При обсъждането от значение ли е при оценката на официалните свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, кое длъжностно лице удостоверява началото и края на периода, за който се присъжда обезщетението и трябва ли да се съобрази единствено издаденият документ от компетентния за това орган по чл. 416, ал. 2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС?
Как се прилага установения с чл. 52 ЗЗД, критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при иск по чл. 2 ЗОДОВ?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да вземе предвид икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането и фактическото несъобразяване с тях основание ли е да се отмени въззивното решение изцяло или частично?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

за значението на причинените вреди от престъпленията, разследвани по забавеното дело, за определяне на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ в противоречие с практиката на ВКС - решение №306/22.10.2019 г. по гр. дело №4482/2017 г. и решение №72 от 01.06.2022 г. по гр. дело №4037/2021 г., решение №30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №2125/2018 г., решение №119 от 14.02.2019 г. по гр. д. №4104/2017 г. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои обстоятелства са от значение за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и длъжен ли е съдът да се мотивира как всяко от тях влияе при определяне крайния размер на дължимото обезщетение според чл. 52 ЗЗД?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/да се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства; задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като такива без доказателствена стойност? Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ? Длъжен ли е въззивният съд да отчете причинно-следствената връзка между установените вреди и извършените незаконосъобразни действия? Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Отчетени ли са съществуващите в страната обществено-икономически отношения при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът да изложи собствени доводи във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебния акт и да обсъди доводите и възраженията на страните по начин, по който същите да получат отговор в мотивите на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, да съобрази с обвинението, за което е бил привлечен ищецът и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли да се отчете обвинение в причиняване на смърт на родител за обичайно наказателно преследване, водещо до обичайни вреди от незаконно воденото против ищеца наказателно производство?
Следва ли при обсъждане продължителността на воденото наказателно преследване да бъдат обсъдени и взети предвид всички обстоятелства, довели до това и следва ли да се отчете при определяне на обезщетението причината за продължителността на съдебния процес, вината на прокуратурата за многократно връщане на производството на етап досъдебно производство за отстраняване на съществени нарушения, допуснати от обвинението?
Подлежат ли на самостоятелно обезщетяване причинените неимуществени вреди вследствие на задържане под стража за срок от 72 часа по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в случай на отклоняване на искането за вземане на постоянна мярка за неотклонение от компетентния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли несъответствие между разпоредбата на чл. 269 НК и чл. 5, ал. 1, т. 1 КЗПЧОС? Може ли да се приеме, че изискванията на българския НПК за участие на подсъдимия в наказателното дело не защитават правото на свобода на човека в онази степен, която е възприета в КЗПЧОС? Лишаването на подсъдимия от право на последна дума – чл. 55, ал. 3 и чл. 297 НПК, съответства ли на принципите на КЗПЧОС за законност на осъждането, респ. на лишаването от свобода? Спазен ли е от наказателния съд принципът на лично участие на подсъдимия, ако същият е настоявал да участва, но обективно не е имал възможност / поради лечение/ и е заявил това чрез писмена декларация повече от един път и това нарушение опорочава ли принципа за законност на постановената присъда? От кога започва да тече срокът на погасителна давност за деликти, които не са извършени с еднократен акт / еднократно действие/, а чрез постоянни действия, които продължават във връмето / напр. при продължавано престъпление/ - от започване на деликта /с произнасяне на окончателната присъда/ или от преустановяване на деликта, ако той е непрестанен в продължителен период от време? При незаконно лишаване от свобода, назависимо дали е чрез присъда на държавен съд или като престъпление по чл. 142а НПК, от кога започва да тече погасителната давност за гражданската отговорност на делинквента – от началния момент на лишаването от свобода или от последния момент, т. е. от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд да се произнася, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия без делинквентът да е посочил това във въззивната си жалба?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните?
Допринася ли пострадалия за причинените му от незаконно повдигнато обвинение вреди чрез прекъсване на системно лечение на заболяване?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела