чл. 58 ал. 3 ЗК

са чужди на решаващите мотиви на въззивния съд, който е преценявал единствено спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, спрямо което обстоятелство разпоредбата не визира други релевантни факти, освен съобразимите алтернативно: факта на редовно уведомяване на ищеца за ОС или присъствието му на съответното ОС, чиито решения атакува или момента на узнаване за провеждането му, когато не е бил редовно поканен и не е присъствал на същото. Така формулираните въпроси се отнасят до обстоятелства извън обхвата на релевантните за преценка спазване на преклузивния срок факти, макар сами по себе си да обясняват начина на процедиране на съдружниците в конкретния случай. Дали предходно са проведени ОС с идентичен дневен ред, за вписването на обстоятелства в ТР, въз основа решенията на които, е постановен отказ от длъжностно лице в Агенция по вписванията, е без значение за преценка допустимостта на иска, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато се явява неспазения преклузивен срок по чл. 74 ТЗ. По начало няма спор, че редът за защита срещу незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС на търговски дружества е този по чл. 74 ТЗ, но не поради отречено право на иск, с конкретния му предмет, е прекратено производството.