чл. 649 ал. 4 ТЗ

1.1/Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с дадените му в отменителното решение на състав на ВКС указания, ако тези указания са в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР, задължителни за всички съдилища?; 1.2/ Приложими ли са постановките на ТР №5/2012 г. / касае се за фактическа грешка, като се има предвид приложеното от кастора ТР №5/2013 г./ и ТР №2/2017 г. относно допустимостта на исковете по чл. 135 ЗЗД при поредица от сделки с имота, когато искът е предявен като такъв по чл. 649, ал. 1 ТЗ в контекста на открито производство по несъстоятелност на длъжника, включително когато придобиването на имота от последния приобретател е в публична продан по частно изпълнително дело /индивидуално изпълнително производство/ извън производството по несъстоятелност на длъжника?; 2.1/ При уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ относно сделка/действия с имот, признатата от закона правна последица предвижда ли и на какво конкретно правно основание възможност, различна от попълването на масата на несъстоятелността с имота, обект на оспорената с иска сделка, който имот да бъде осребрен в производството по несъстоятелност и в полза на всички кредитори на несъстоятелността?; 2.2/ С уважаването на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ относно сделка/действия с имот, възможно ли е обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ да има за последица внасянето в масата на несъстоятелността на суми, получени от кредитор на валидно правно основание – публична продан по частно принудително изпълнение /индивидуално принудително изпълнение/, което правно основание не е и не може да бъде оспорено с обуславящия отменителен иск по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ? 3/ При преценката дали подлежи на отмяна като относително недействителна конкретна сделка/действие, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и доводи на страната, касаещи момента на сключване на сделката/действието, включително да анализира дали към този момент сделките са били сключени с цел да се увредят другите кредитори на длъжника? Касаторът се позовава на хипотези недопустимост и очевидна неправилност, на осн. чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК. Въвежда по отношение на поставените правни въпроси следните допълнителни основания – по въпроси №1.1 и №1.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР №5/2013 г. и ТР 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по въпрос №2.1 и №2.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР №5/2013 г. и ТР 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к. д. №12/2013 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК; по въпрос №3 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР №1/2013 г. и ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к. д. №12/2013 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.