всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 ТЗ

Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п.
(3) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обвързано ли е правото на иск по чл. 26 СК със срок или не е ограничено с такъв?
Задължен ли е съдът да обсъди всички факти, доказателства и доводи по делото и да основе крайния си акт на тях, а не на предположения?
Допустимо ли е искът по чл. 26 СК да бъде предявен не само срещу страните по сделката (договорна ипотека) със семейното жилище, но и спрямо техните правоприемници, вкл. спрямо купувач на публична продан, инициирана от ипотекарния кредитор?
При иск по чл. 26 СК към кой момент се преценява дали предметът на сделката представлява „семейно жилище – към момента на самата сделка, към момента на предявяването на иска или към момента на приключване на устните състезания?
Допустим ли е иск по чл. 26 СК в хипотезата когато след извършване на оспорената сделка семейното жилище е разрушено?
Даденото в ППВС №12/28.11.1971 г. тълкуване на понятието „семейно жилище единствено в контекста на чл. 28 СК-1968 г. /отм./ ли е извършено – т. е. в контекста на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище на единия съпруг след развода или е релевантно и за искове по чл. 26 от действащия СК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

За проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение в хипотезата, в която въззивната жалба не е подадена от страна в първоинстанционното производство, а от правоприемник по чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на ответното по иска дружество, при направен извод от въззивния съд за приложение на чл. 227 ГПК в случаите на чл. 15 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото?
Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ?
Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма?
При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения?
Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър?
За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Обхваща ли правомощието на въззивния съд по частна жалба служебната проверка и самостоятелната преценка на всички релевантни обстоятелства по искане за освобождаване от държавна такса, независимо от конкретните оплаквания в жалбата? При какви условия юридическо лице може да бъде освободено от държавна такса в гражданския процес, съобразно националното и европейското право и кои фактори следва да бъдат отчетени от съда при преценката на подобно искане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция?
Допустима ли е частна касационна жалба срещу такова определение на апелативния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 236, ал. 2 ГПК, като разгледа всички въведени от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба преди да се произнесе по спорния предмет?
Законът допуска ли съдът да приеме, че права и задължения на продавача на търговското предприятие са преминали към купувача само поради вписаното в търговския регистър обстоятелство на прехвърляне на предприятието, ако по делото не е представен договорът по чл. 15 ТЗ?
Законът допуска ли съдът по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗЗД да приеме, че изявлението на наемодателя за прекратяване на наемния договор е достигнало до наемателя по направена констатация за това в съдебен акт по друго дело?
На каква база се определя обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползването на общински имот – според средния пазарен наем или според акта на общинския съвет, определящ размера на наема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2021

Относно значението на обстоятелството за плащане на цената на придобития по време на брака недвижим имот със средства от паричен влог, респ. банкова сметка на единия съпруг, респ. за режима на придобиването му с оглед изключването на паричните влогове от обхвата на разпоредбата на чл. 21 СК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

12321 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела