чл. 47 ал. 6 ГПК

Следва ли въззивният съд да осъществява служебно събиране на доказателства в съдебно производство, провеждано по реда чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и може ли той да остави без уважение, направени от страна на особения представител доказателствени искания в рамките на въззивното производство? При разглеждане на делото пред него, ограничен ли е въззивният съд от наведените в съдържанието на депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба пороци по смисъла на чл. 269 ГПК? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, ако не положи усилия относно установяването на текущото местоживеене на ответника по въззивното производство, който следва да бъде изслушан по реда на чл. 133, ал. 2 СК? Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните? С оглед осъществяване правото на защита на субект, срещу когото е инициирано съдебно производство, предвиждащо задължителното му участие с оглед изслушването му в рамките на същото, достатъчно ли се явява назначаването на особен представител по делото и отпада ли задължението на въззивния съд, насочено към установяване на действителното местоживеене на лицето? Как следва да бъдат преценявани факти и обстоятелства, изхождащи от един и същ източник на информация и задължен ли е въззивният съд да обсъди в детайли наличието на изведени противоречия от тях? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, приравнявайки липсата на установяване действителното местонахождение на страна по делото, водеща и до невъзможност за уведомяване относно инициираното срещу нея производство, на наличие на дезинтересираност и липса на „уважителна причина по смисъла на чл. 133, ал. 2 СК? Разполага ли особеният представител със задължението да установи текущото местоживеене на лицето, в защита на чиито права същият е назначен? Освободен ли е въззивният съд от задължението за установяване местоживеенето на лицето по текущо гражданско производство и уведомяването му, при липса на установяване на същото от първоинстанционния съд? При наличието на съдебно производство с предмет предоставяне на издръжка на непълнолетно лице по смисъла на чл. ……. от СК, задължен ли е съдът служебно да изиска справка от компетентните териториални структури на НАП и на НОИ, и разполага ли с дискрецията да остави без уважение формулирано от страна по делото доказателствено искане в тази посока? Следва ли въззивният съд да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, когато последният не може да бъде открит на първоначално посочения от ищеца адрес?