чл. 366 ЗЗД
Чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент започва да тече погасителната давност по иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявен от потребител за възстановяване на суми неоснователно заплатени от негова страна в изпълнение на неравноправни клаузи в договор за кредит?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, да извърши преценка на всички правно релевантни факти и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и длъжен ли е съдът да стори това и когато прилага служебно преценка за нищожност на сделка?
Как следва да се съотнасят и ценят извънсъдебните признания на страна за неизгодните за нея факти, направени в спогодба за обезщетение на вреди от трудова злополука при иск по чл. 200 КТ и какво е значението на така постигнатото споразумение за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях?
При наличие на спор между страните по делото относно смисъла на договорна уговорка следва ли съдът да извърши тълкуване на спорните договорни клаузи по реда на чл. 20 и да изследва спорните уговорки с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката, обстоятелствата, свързани със сключването на договора, поведението на страните след сключването му и добросъвестността?
Съдът при постановяване на решението си трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 4 ЗЗП, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 20а ал. 2 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическо мислене?
Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?
(По иск за съществуването вземания, дължими по спогодба, обезпечена със запис на заповед без протест)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 101 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 417 ГПК, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 89 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните? Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че страната е икономически по-слабата в правоотношението и договорът е потребителски? По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл. 1, във вр. пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП? При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца? При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители? При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни? Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. - не възприема екпертното заключение? Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франк/, към която еврото/левът няма фиксиран курс? При тази преценка следва ли съдът да вземе предвид неизгодността на кредита, която не е съществувала при сключване на договора за кредит, а се е проявила в хода на неговото изпълнение? При преценката на неравноправния характер на клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител и във валута, към която еврото/левът няма фиксиран курс, допустимо ли е съдът да възложи на търговеца неблагоприятните последици от сключването на такъв договор, включително последици, които към датата на сключване на договора търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и върху които търговецът не може да влияе? При договор за ипотечен банков кредит в чуждестранна валута за сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят-потребител поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателят-банка поема курса при понижаване на курса на швейцарския хранк? Означава ли това, че целият валутен риск/както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева се поема от кредитополучателя? Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи? Нищожни ли са клаузи от договор за банков кредит, ако задължението на кредитополучателя, уговорени с тях, са определени въз основа на неразноправни клаузи на предходен договор между кредитополучателя и банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
По дело с твърдения за неравноправни клаузи в договор и при оспорване на качеството потребител чия е доказателствената тежест за установяване на качеството потребител – на физическото лице, което твърди, че е потребител, или на търговеца? Представлява ли обективна новация един договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато страните не са заявявали воля с новия договор за кредит да прекратят стария, а само да се погаси задължението по стария, и когато за известен период от време двата договора са съществували едновременно и паралелно? Представлява ли обективна новация договор за кредит, с който се договаря отпускане на сума за погасяване на друг кредит, когато двата договора /старият и новият/ съществуват едновременно и паралелно докато сумата на новия кредит не погаси реално предишния кредит? Когато съдът прецени, че извършеното преструктуриране по договор за кредит представлява нищожна капитализация, означава ли това, че самите капитализирани суми не са дължими, или означава, че не са дължими само лихвите, начислени върху капитализираните суми? Петгодишната погасителна давност по българското право нарушава ли принципа на ефективност? Към 2008 г. имало ли е нормативно ограничение за банките да събират други възнаградителни плащания освен лихвата? Уговорката за такса противоречи ли на добрите нрави? При преценка за наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит кой има основание да претендира връщане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, недължимо платено въз основа на тези клаузи – лицето, което е плащало вноските по кредита, или длъжникът по кредита? Относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, да укаже разпределението на доказателствената тежест, да приложи института на давността според българското право и да укаже на ответника, че трябва да докаже момента, от който кредитополучателят е узнал, или е могъл разумно да узнае за наличието на неравноправни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради явно и пряко противоречие между постановеното между страните и влязло в сила първоинстанционно решение в частта му, необжалвана от ответника, съответно – ползваща се между страните със сила на пресъдено нещо, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него, включително главница, в български лева, и приетото от въззивния съд, и послужило като основание за отхвърляне на претенцията на ищеца за разликата над установената от първоинстанционния съд, като дължаща се от ответника на ищеца, сума по главницата в български лева, за която първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, до общо претендирания от ищеца по делото, неин размер.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приравнен ли е договорът за рефинансиране на кредит към допълнително споразумение и в този смисъл следва ли съдът да разгледа договора за рефинансиране за кредит заедно с първоначалния договор за кредит? Ако отговорът на първия въпрос е положителен какъв следва да е предявения иск за заплащане на суми по кредита по първоначалния договор… или по новия договор за рефинансиране? Ако с исковата молба изрично е посочено и описано, че процесния договор рефинансира друг договор за кредит, който е идентифициран и са описани неговите основни характеристики, ответникът в отговора на исковата молба потвърждава това, счита ли се че първоначалния договор е въведен в предмета на спор? Дължи ли съдът произнасяне по първоначалния договор за кредит при постановяване на решението си дори да се приеме че същия не е въведен в предмета на делото с исковата молба… Допустимо ли е с допълнително споразумение или новация страните да предоговарят неравноправни клаузи като ги санират, при спазване на определени условия и какви трябва да са тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички въведени от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното решение? (По иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на уговорки от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице, регламентиращи заплащане на лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.