чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК

Процесуално допустим ли е частичен иск за нищожност на договор? Допустим ли е предявен от наследник иск за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД относно целия договор или той е допустим само относно наследствената му идеална част и ако такъв е допустим само за наследствената му идеална част, какви са правните последици от уважаване на частичен иск?
Може ли да се приеме, че решаващ мотив за сключване на договор за продажба е запазването на пожизнено право на ползване върху имота, както е приел въззивният съд за да обоснове извода си, че в конкретния случай „не може да се приеме, че интерес от сключения договор е имал само ответникът“?
При положение, че продавачката е била изключителен собственик на продавания имот и е можела да ползва същия необезпокоявано в качеството си на собственик, може ли да се приеме, че същата е мотивирана да продаде имота си поради обстоятелството, че при продажбата ще има запазено право на ползване и ще може да продължи да ползва имота по начин, по който щеше да ползва същия и ако не беше се разпоредила с имота?
Какво е императивно определеното от закона съдържание на доклада по чл. 146 ГПК и при липса на доклад на първоинстанционния съд или непълен доклад, при наличие на подобно оплакване във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд, констатирал този порок на първоинстанционното решение да поправи процесуалното нарушение и да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти и обстоятелства и тези от тях, за които страните не сочат доказателства?
Какви са правомощията на съда и неговите задължения в случай, че не възприема заключението на експертизата и сам извършва оценка на фактите, за които тя е допусната, както и длъжен ли е съдът да анализира експертизата заедно с останалите събрани по делото доказателства?
Относно задължението на съда да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност?
Следва ли при преценка действителната воля на страните съдът да изложи мотиви защо приема или не предлаганото от страните тълкуване?
Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните? Допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, поведение на страните по време на изпълнението на договора? Следва ли съдът при тълкуване на действителната воля на страните да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му и как са изпълнени задълженията по него след сключването му? Следва ли съдът при договор, сключен чрез пълномощник, за установяване на действителната воля на страните да извърши тълкуване на волята, отразена в пълномощното? Следва ли съдът да изследва за установяване действителната воля на страните и целта, поради която същият е сключен от страна на прехвърлителката? Следва ли съдът при преценка действителната воля на страните да прецени спецификата на изявлението на продавачката, материализирано в пълномощното, обстоятелството че към момента на подписването му, същата е била във влошено здравословно състояние?
Относно начина на сравнение на стойността на насрещните престации при преценка на основателността на иск за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации?
Налице ли е явна нееквивалентност на престациите по договор за продажба, когато пазарната стойност на продадения имот при отчитане на тежестта – запазеното право на ползване, е 21.88 пъти по-голяма от продажната цена?
Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД да извърши преценка на целта на договора, в чий интерес е сключен същият и представлява ли запазеното право на ползване удовлетворяване на значим допустим от закона интерес на прехвърлителя?