чл. 159 ал. 2 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционният съд поради процесуални нарушения?
При твърдение във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства и заявено във въззивното производство искане за събиране на гласни доказателства, за които е създадена пречка, преодолява ли се преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне до разпит като свидетел недопуснати такива, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени, когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение и страната е поискала това с въззивната жалба?
Кой извършва преценката по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК, дали допуснатите свидетели са установили или не спорния факт и необходимо ли е страната, която е искала повече свидетели, да поднови искането си след разпита на вече допуснатите?
Следва ли да се прилага забраната за събиране на доказателства при направено оплакване във въззивната жалба за недопуснат свидетел от първата инстанция без изложени мотиви?
Следва ли да се прилага забраната за събиране на доказателства при направено оплакване във въззивната жалба за непроведен разпит свидетел от първата инстанция, поради липса на произнасяне по допускането на свидетеля?
Допустимо ли е изслушване на свидетели от въззивния съд, ако районният съд е отказал да ги допусне при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, но е отхвърлил иска като недоказан?
Следва ли въззивният съд да допусне при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК своевременно поискани от страните свидетелски показания за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/?
Задължен ли е въззивният съд да вземе предвид установените по делото факти в цялост, както с преките, така и с косвените доказателства и да ги обсъди в тяхната взаимна връзка?
Задължен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение относно намерението на страните по твърдяната за симулативна сделка, да обсъди всички релевантни доказателства?
Допустими ли са свидетелските показания за разкриване на действителните отношения между страните при наличие на начало на писмено доказателство?
Длъжен ли е въззивният съд да предостави възможност на страните в открито о. с. з. да направят искания по чл. 266, ал. 2 ГПК преди да обяви делото за изяснено от фактическа страна и даде ход по същество?
Представлява ли „начало на писмено доказателства“ пълномощно издадено от явната страна по симулативна сделка, с което се упълномощава друго лице, за което се твърди, че е прикритото лице по симулативната сделка, с която явната страна учредява представителна власт на разпореждане с имуществото и с получените от разпоредителната сделка средства, без ограничения, съобразно волята на упълномощения?
Представлява ли „начало на писмено доказателство” декларация, в която явната страна по симулативната сделка декларира, че имотът е придобит от прикритата страна не по силата на прикритата сделка - договорът за покупко-продажба (симулативния), а по силата на предварителния договор, купувач по който е прикритата страна?
При наличие на няколко писмени доказателства, при обсъждането, на които в съвкупност може да се направи обосновано предположение за наличие на симулативна сделка, допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяването на симулацията по реда на чл. 165 ГПК?