са свързани с оплакването в касационната жалба, че утвърденият от съда по несъстоятелност план за оздравяване на предприятието на длъжника [фирма] е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите извън преклузивните срокове по чл. 701, ал. 1 и ал. 2 ТЗ: „1. Сроковете по чл. 701, ал. 1 ТЗ преклузивни ли са и неспазването им води ли до нарушение при допускане на оздравителния план до разглеждане от общото събрание на кредиторите; 2. Срокът по чл. 701, ал. 2 ТЗ преклузивен ли е, може ли да бъде удължаван, както и следва ли планът да бъде допускан за разглеждане при условие, че не е приведен в съответствие с изискванията на закона до изтичане на срока по чл. 701, ал. 2 ТЗ”. За така поставените въпроси се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в решение №158/30.11.2012 г. по т. д. №42/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение №343/22.06.2017 г. по ч. т. д. №1176/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в противоречие с казуалната практика в решение №645/22.05.2003 г. по гр. д. №2654/2003 г. на ВКС, V г. о., и в противоречие с практиката, обективирана в определение №2090/12.08.2014 г. по т. д. №2543/2014 г. на Софийски апелативен съд и определение №2041 по т. д. №1281/2016 г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради необходимостта чрез непротиворечива практика да се даде тълкуване относно характера на сроковете по чл. 701 ТЗ.