чл. 284 ал. 2 ЗЗД
Чл. 284. […] Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои обстоятелства и писмени доказателства могат да се считат за новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и да обосноват отмяна на влязло в сила съдебно решение? Възможно ли е да се приеме за новооткрито обстоятелство знанието за гласни доказателства, събрани в други производства, или вече известни факти, за които е имало процесуални възможности да бъдат въведени в делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали договорът е един единствен или са сключени отделни договори с всеки от участниците в групата?
Може ли доверител - страна по договор за поръчка, да претендира обезщетение за вреди от договор, които вреди са настъпили за друг доверител - страна по договора, без изрично овластяване за това от последния?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са задълженията на представителя спрямо представлявания в случай на упражняване на представителната власт и получаване на суми от името на представлявания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви предпоставки е необходимо да са налице, за да е надлежно обезпечен бъдещ иск?
Внасянето на парична или имотна гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска?
Отговаря ли на изискванията на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК определението, с което съдът допуска обезпечение при задължение за ищеца да представи гаранция в определен размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК, когато възникването на субективното право по иска е изключено, дори да се приемат за верни всички твърдения за правопораждащите правото факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът в открито съдебно заседание да направи подробен устен доклад по делото по чл. 146 ГПК, особено при условията на направени възражения и искания за допълнение на проекта за доклад, връчен на страните преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание?
Длъжен ли е съдът да изброи изчерпателно всички приети по делото писмени доказателства, които приема по делото или е достатъчно с определение да приеме всички писмени доказателства, приложени с исковата молба от страните и допустимо ли е да бъдат приети по делото копия от документи, без да са заверени за вярност от страната, която ги представя?
Може ли особеният представител, назначен на ищеца след постановяване на решението на първата инстанция и депозирана от ответника въззивна жалба да потвърди всички нередовно извършени от представляваното лице в първата инстанция и преди назначаването му процесуални действия и с това потвърдяване да се счита, че тези действия са редовно извършени и приложима ли е нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД в този случай?
Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на повторна съдебна експертиза, с поставени към нея допълнителни задачи от въззивния съд, ако изслушаната от първоинстанционния съд съдебна експертиза е оспорена и оспорващият е поискал в същото заседание повторно изготвяне на заключение, и е поставил допълнителни задачи, искането не е уважено от първоинстанционния съд и, ако при изготвяне на повторната експертиза би се стигнало до друг резултат? Длъжен ли е въззивният съд при отхвърляне на това искане да се мотивира? Може ли вещото лице да мотивира заключението си на база събрани от самия него при изготвяне на експертизата свидетелски показания, които не са изслушани от съда?
Длъжен ли е въззивният съд в случай, че промени правната квалификация на предявения иск, да докладва делото като посочи различната правна квалификация, определена от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 146 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 4 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 146 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 285 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 43 ЗОЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допуска ли се прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да се бъде извършено преди изтичането на давността?
Преценка за недопустимост на същото в частта, с която съдът се е произнесъл изрично в диспозитива по предявеното възражение за прихващане.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато във въззивната жалба не се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение на първата инстанция, свързано с недопускане на свидетелски показания, а е направено само искане за събиране на такива, въззивният съд разполага ли с правомощие да събере тези доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК?
За начина, по който се обсъждат от съда събраните по делото доказателства (обобщени въпросите по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК).
За задълженията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на предявения иск.
Когато съпрузи продават имущество в режим на съпружеска имуществена общност в полза на единия от тях, действащ в качеството на едноличен търговец, намира ли приложение чл. 75, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, ако цялата цена по сделката е преведена по сметката на онзи от съпрузите – продавачи, който е и купувач, в качеството му на едноличен търговец?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 38 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 ЗЗД, чл. 75 ал. 2 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба и да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви и изводи по спора?
Спрямо трети добросъвестни лица кой следва да се счита като собственик на недвижим имот, придобит при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД – представителят или довереникът и към кой момент следва да се преценява действителността на придобиването по реда на чл. 292 ЗЗД – при сключване на сделката, представляваща изпълнение на поръчката или при сключване на отчетната сделка?
Приложим ли е институтът на косвеното представителство в процедурата по публична продан по реда на ГПК и ако да – кой следва да бъде приет за собственик от третите лица – този, когото постановлението за възлагане сочи или косвено представляваният?
Какви следва да са съдържанието и формата на отчетната сделка по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, при сделка с недвижими имоти, извършена чрез косвено представителство по чл. 292, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.