всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 265 ЗЗД

Чл. 265. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
(2) Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
(3) Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да промени правната квалификация на спора, ако първоинстанционният съд е разглеждал спора при грешна правна квалификация и изрично е направено възражение от въззивника в тази насока?
При открито производство по чл. 193 ГПК пред районен съд, липса на произнасяне на районен съд и изрично направено възражение във въззивната жалба в тази насока, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това възражение и да се произнесе по искането по чл. 193 ГПК?
При положение, че няма издадена фактура, няма счетоводно записване на задължение в нито едно от дружествата, няма включване на задължението в месечните справки – декларации по ЗДДС и това е продължило повече от 40 поредни месеца, може ли да се приеме, че е налице валидно облигационно задължение за месечно плащане на задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои решаващи мотиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Представлява ли наблюдение през охранителни камери, видеоразговори чрез приложението „Viber“ или по друг електронен способ „конклудентно действие, с което да се счита, че работата е приета от възложителя в съответствие с чл. 264, ал. 3 ЗЗД? Съответен ли е на практиката на ВКС/ решение №60249/20.05.2022 г. по гр. д. №4040/2020 г. на ВКС и др./ този извод на въззивния съд за реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, при условие че възложителят живее преимуществено в чужбина и няма възможност за физическо присъствие в имота?
Възможно ли е създаденото облигационно отношение между страните да съдържа елементи и признаци както на договора за изработка, така и на договора за поръчка вследствие делегираните пълномощия от възложителя на изпълнителя за закупуване на материали и предварително предаване на суми за разходите за тях и за труда?/решение №3 от 15.03. от 15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС/. В тази връзка дължи ли отчет изпълнителят-довереник на възложителя-доверител и следва ли по отношение на института „приемане на работата да се съблюдават само и единствено разпоредбите на чл. 265 ЗЗД, не и тези, уреждащи отношенията при поръчка-чл. 280 ЗЗД и сл.?
Може ли въззивният съд да приеме, че предварителното заплащане на разходите за материали и труд/овластяването на изпълнителя от възложителя за тяхното закупуване/ представлява „конклудентно действие по приемане на работата в съответствие с чл. 264, ал. 3 ЗЗД, или представлява поръчка от възложителя към изпълнителя, за която последният дължи отчет?
Правото да твърдим, че недостатъците са съществени, водещи до негодност на вещта, преклудирано ли е при липса на възражения в тази посока от другата страна и при доказателства, че страните са водили разговори по „Viber“, че работата е с недостатъци веднага след откриването им от ищеца на 14.12.2022 г.? Поръчващият има ли право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, в случая изработеното има такива недостатъци, че е негодно за ползване по обичайното му предназначение и реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното няма? /решение №202/27.2.2015 г. по т. д.04123/2013 г. на ВКС/
Може ли да се предполага знание у изпълнителя по чл. 264, ал. 2, изречение трето ЗЗД, че строежът е некачествен, когато установените факти сочат очевидни недостатъци?
Възможно ли е работа, извършена от човек без компетенции и умения, когато такива са задължителни поради естеството на работата-строеж с покривна конструкция, както и възложена на трето лице също без компетенции, да се счита за приета, независимо от обстоятелствата или липсата на право да се осъществява дейността „строител“ в съчетание с изграден негоден обект е основание за търсене на отговорност за обезщетение по общия ред?
Нееквивалентността на престациите, двойно платеното в повече на лице без компетенции предварително за негоден строеж в съответствие ли е с принципа за свободното договаряне според извода на въззивния съд, или не съответства на закона и практиката на ВКС? /решение №3 от 15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г./

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2022

В частта, в която насрещният иск е отхвърлен за разликата от 16 918,56 лева до 44 971,26 лева, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, поради наличие на евентуална недопустимост, за която съдът следи служебно.
Очевидна неправилност на въззивния съдебен акт в частта относно определянето на продажната цена на куб. м. на бетона.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При наличие на сключен договор за възлагане на обществена поръчка изисква ли осъществяване грижата на добрия търговец заплащането на собствен риск на търговеца на количества СМР /в случая трошен камък/, които не са предвидени в количествено-стойностната сметка и документацията за поръчката и за които липсват клаузи в договора за изменение на цената, като такива с обслужващо предназначение под страх от възникване на гражданска договорна отговорност за некачествено изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се и защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни?
Задължен ли е съдът да изследва съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД действителната воля на страните при непълна и неясна формулировка на разписка за получена сума като гаранция за изпълнение на неуточнено в документа задължение по двустранен договор, при наличие на спор между страните кое точно задължение е обезпечено с дадената сума и относно последиците в случай на неизпълнение на това неуточнено задължение?
Каква е функцията на задатъка по чл. 93 ЗЗД?
Задължен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възражения на страните, което да намери отражение в мотивите на съдебното решение, които да посочат кои от тях съдът счита основателни и защо, и кои приема за неоснователни?
Приема ли се подписаният от възложителя констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – акт обр. №15, за приемане на възложената работа по договор за изработка по смисъла на чл. 264 ЗЗД?
Могат ли да се изменят от ищеца съществени по делото факти и обстоятелства, посочени в искова молба след размяната на книжата между страните по чл. 131 ГПК, получаването на проекто – доклада по делото и отговора на исковата молба с приложени доказателства?
Представлява ли процесуално нарушение изменението от ищеца на изгодни факти и обстоятелства, съществени за правилното решаване на спора на основание техническа грешка след запознаване с отговора на исковата молба и след разпределение на доказателствената тежест?
Представлява ли процесуално нарушение липсата на надлежно призоваване на ответника в производство по разпит на свидетел по делегация?
При разпит по делегация следва ли страните, след като са представили въпросен лист с всички въпроси към свидетеля, да присъстват при разпита му и да задават допълнителни въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съгласно т. 1 ТР№1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, доколкото наличието на облигационно отношение на основание сключен договор за изработка и неговото изпълнение е установено от съда на база комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства: кореспонденция между страните, заключения на вещи лица, множество събрани свидетелски показания, а не на база единствено на двустранно подписаните актове обр.19 за приемане на извършената работа. Обстоятелството, дали е приет за експлоатация обектът или не също е без значение за конкретния спор. Отделен е въпросът, че подобни указания за непосочени факти в ИМ/ а не само на доказателства/ биха довели до извод за указания на страната да измени основанието на предявения иск, което би довело до нарушение на диспозитивното начало в процеса, което е недопустимо да става по инициатива на сезирания със спора съд. Следователно, какъвто и да е отговорът на горните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, това не би повлияло на крайния изход по спора и в този смисъл същите не се явяват обуславящи за същия. От това следва, че не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно задължителните постановки в т. 1 на цитираното по-горе ТР.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да обсъди възражението на възложител по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД /за намаление на възнаграждението поради недостатъци на изпълнената работа/, включително в хипотезата на висящо дело по иск на възложителя срещу изпълнителя с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД- за заплащане на разходите, необходими за поправката на тези недостатъци.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, съобразно приложимите разпоредби на сключения Договор?
Счита ли се за налице преклузията за приета работа по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, която е изпълнена в противоречие с договорените между страните условия, когато недостатъците са различни от некачественото изпълнение (например в количествено отношение) и не са могли да бъдат открити при обикновен преглед?
При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален или частен документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?
При договор, съдържащ неделимо задължение за услуга, което е изпълнено с по-малък брой служители или не по уговорения начин, дължи ли се цялото възнаграждение, въпреки че е налице крайният резултат от услугата?
Разпоредбите на договора за изработка по глава осма ЗЗД прилагат ли се по отношение на всички договори за услуга?
Необходимо ли е образуване на производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, за да не бъде прието от съда за истинско съдържанието на даден документ, с оглед доказаното от останалите писмени доказателства (вкл. заключение на вещо лице) по делото?
Счита ли се за приета работа по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, ако впоследствие е констатирано отклонение от начина, по който е изпълнена работата и несъответствие на приетото с договорените условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За задълженията на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтичащи от характера на въззивното производство?
Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви по всичко, включително по сторените/заявени възражения?
Относно съдържанието на мотивите на въззивното решение като израз на решаващата дейност на въззивния съд?
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да тълкува договорите не само въз основа на клаузите в него, но и въз основа на събрани по делото доказателства за обкръжаващи сключването на договора факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, когато в мотивите си изрично препраща към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд?
Длъжен ли е съдът да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам да допусне нова експертиза?
Поражда ли правни последици по чл. 265 ЗЗД общо възражение за некачествено изпълнени СМР, отразено в подписан Акт обр.19?
Представлява ли изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че приема възложената работа - СМР без възражение съставеният без забележки Акт обр. 14, който се изготвя в отсъствие и не се подписва от възложителя?
Налице ли е реално предаване на готовия трудов резултат към датата и със съставянето на Акт обр. 14 в случаите когато изпълнителят по договор за строителство не е изпълнил всички възложени му СМР, както и не е отстранил констатирани от страните по договора некачествено изпълнени работи?
Преклудира ли се със съставянето на Акт обр. 14 правото по чл. 265 ЗЗД относно недостатъци при изпълнението на възложени СМР, по отношение на които възложителят е направил възражения в хода на строителството, вкл. такива които е отстранил за своя сметка?
Представлява ли приемане на работата съставянето на Акт обр. 15 в случаите когато некачествено извършени и неизвършени възложени по договор за строителство СМР и за които възложителя е уведомил строителя са отстранени и довършени за сметка на възложителя?
Длъжен ли е въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение, да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени констатации на първоинстанционния съд за неправилни и да обсъди конкретните доказателства, на които първоинстанционният съд е основал обратните си изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени факти за доказани и да обсъди конкретните доказателства, на които основава преценката си?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи отхвърлителни мотиви по отношение всяко основание, на което е приел, че е предявен искът, когато те са приети по начин, който позволява искът да е евентуално основателен и само на едно от тях?
В какво съотношение са ал. 1 и ал. 2 на чл. 266 ЗЗД и предвижда ли ал. 2 различен момент на установяване на крайния размер на възнаграждението по договора за изработка спрямо момента в ал. 1?
Следва ли и как следва да се цени извънсъдебното признание на определен неизгоден за страната факт?
Какви са критериите, по които следва да се преценява нищожността, поради противоречие с добрите нрави на неустойка между търговци?
Има ли значение при тази преценка възможността на неизправната страна сама да ограничи размера й, липсата на други способи за обезпечение?
Достатъчни ли са само мотиви на съда, единствено в посока прекомерност на договорената неустойка между търговци, да обосноват нейната нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

12322 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела