чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ
Чл. 24. (1) Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за собственост и при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на правото си на собственост върху процесния имот /както е прието в обжалваното решение на лист 7 абзац 2 от долу нагоре/ или ищците следва да установят спорните факти, с които обосновават правния си интерес да оспорят правото на ответника, а последният следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на конкретния придобивен способ, на който се позовава, в случая това е нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ?
Съставеният акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание чл. 2 ЗОС без посочване на фактическите основания за придобиване на собствеността достатъчен ли е, за да се приеме, че имотът е общинска собственост?
При оспорване на представения по делото АОС следва ли ответната община да установи наличието на фактическите основания за съставянето на акта като докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 25 ЗСПЗЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът при постановяване на съдебен акт да анализира всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и да посочи какви фактически констатации е направил въз основа на тези доказателства? Длъжен ли е да обсъди всички доводи и възраженията на страните? Следва ли в мотивите на решението си да аргументира защо приема едни факти за доказани и игнорира други, защо вярва на едни и не вярва на други? Следва ли да анализира възраженията по придобивните основания, заявени от страните по делото? По тази група въпроси се сочи противоречие на решението с Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определение №326 от 12.03.2012 г. по гр. д.№226/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №298/28.04.2010 г. по гр. д.№2998/2007 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №94 от 13.09.2016 г. по т. д.№3768/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №18/28.01.2019 г. по гр. д.№978/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №23 от 02.02.2016 г. по гр. д.№4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Може ли имот- частна държавна собственост да бъде придобит от физическо лице на основание давностно владение, в периода от 01.06.2006 г. до 29.08.2022 г., т. е. преди образуване на конкретното дело на 30.08.2022 г.? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решене с решение №251/27.12.2012 г. по гр. д.№429/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №253 от 07.01.2014 г. по гр. д.№1181/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №558 от 07.01.2011 г. по гр. д.№269/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №246 от 19.03.2010 г. по гр. д.№615/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №38/22.02.2010 г. по гр. д.№2685/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №108/29.03.2010 г. по гр. д.№296/2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №3/20.04.2012 г. по гр. д.№724/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №159 от 01.07.2014 г. по гр. д.№1435/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение №127/25.11.2014 г. по гр. д.№3190/2014 г. на ВКС, ГК, II г. о.
При обсъждане на официални писмени доказателства, издадени от длъжностни лица, които са оспорени, следва ли съдът да ги анализира и да отговори какви правни последици приема от тях? По този въпрос се сочи противоречие с решение №22 от 09.03.2021 г. по гр. д.№1857/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №111 от 17.07.2018 г. по гр. д.№3695/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение №248 от 18.02.2015 г. по гр. д.№3957/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Допустимо ли е въззивният съд при липса на въведени оплаквания във въззивната жалба да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение, като излага мотиви по факти и въпроси, които не са били поставени от страните и не са били спорни между тях, или следва да се ограничи само по оплакванията, въведени с въззивната жалба, в хипотеза като настоящата, при която не се касае за приложение на императивна материалноправна норма? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.20153 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №18/28.01.2019 г. по гр. д.№978/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №23 от 02.02.2016 г. по гр. д.№4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Може ли да се приеме, че според разпоредбата на чл. 6 ЗС един имот е представлявал държавна земеделска земя, след като към 1995 г. е бил безстопанствен и е нямал друг собственик? Следва ли да се приеме, че един имот е безстопанствен и като такъв е част от държавния поземлен фонд след като липсват данни да е одържавяван до 29.11.2022 г., когато за него е съставен акт за държавна собственост?
Съществува ли забрана за придобиване по давност на имот, за който няма подадени заявления за реституция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдебното решение, когато исковата молба е предявена срещу министъра на земеделието и храните, но от изложените в нея обстоятелства е видно, че се защитават права, произтичащи от арендни договори с предмет земи, които са част от държавния поземлен фонд и като такива са собственост на държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Решението за допускане на делбата постановено в хода на нищожна делба извършена без участието на съделител, има ли сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в делбата страни?
Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник - приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство?
Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба?
Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба?
Допустим ли е искът по чл. 108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство включена в нищожната делба?
Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание годно да го направи собственик, осъществено след вписването?
Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред?
Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствената сила на приети по делото и неоспорени официални документи?
Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?
Решенията постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, има ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност?
Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице?
Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота? При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 108 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 270 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 75 ал. 2 ЗН, чл. 81 ГПК, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Решението за допускане на делбата постановено в хода на нищожна делба извършена без участието на съделител, има ли сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в делбата страни?
Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник - приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство?
Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба?
Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба?
Допустим ли е искът по чл. 108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство включена в нищожната делба?
Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание годно да го направи собственик, осъществено след вписването?
Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред?
Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствената сила на приети по делото и неоспорени официални документи?
Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?
Решенията постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, има ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност?
Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице?
Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота? При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 1 ПВ, чл. 108 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 75 ал. 2 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 82 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Кой е надлежният държавен орган, който следва да осъществява представителството на държавата по дела с предмет недвижими имоти - изключителна държавна собственост, представляващи част от защитената територия на парк с национално значение по смисъла на чл. 18 КРБ и чл. 8 ЗЗТ; 2/ Дали имот, представляващ част от защитена територия на парк с национално значение - изключителна държавна собственост, може едновременно с това да бъде част от държавния поземлен фонд или част от държавния горски фонд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Необходимо ли е да е налице идентичност на страните в заповедното производство по чл. 417 ГПК и в производството по чл. 422 ГПК и налице ли е такава, ако заявителят в заповедното производство е министерство, а ищецът в исковото производство – министър, който по закон представлява държавата – страна в материалното правоотношение? При положение, че законът /чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ/ изрично определя министъра на земеделието, храните и горите като процесуален субституент на държавата по отношение на земите от държавния поземлен фонд притежава ли такова качество и представляваното от него ведомство - министерство на земеделието, храните и горите? Достатъчно ли е законът да предоставя на министър представителна власт по отношение на държавата, за да се приеме, че предявеният от него иск в защита на материално право на държавата е винаги предявен от името на държавата, въпреки че в исковата молба министърът не е посочил, че действа в качеството си на неин представител? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, диспозитива на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист с диспозитива на постановеното съдебно решение? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между петитума на исковата молба и диспозитива на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 134 ЗЗД, чл. 222 ГПК, чл. 226 ал. 1 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 24 ЗСПЗЗ, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 3 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Необходимо ли е да е налице идентичност на страните в заповедното производство по чл. 417 ГПК и в производството по чл. 422 ГПК и налице ли е такава, ако заявителят в заповедното производство е министерство, а ищецът в исковото производство – министър, който по закон представлява държавата – страна в материалното правоотношение? При положение, че законът /чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ/ изрично определя министъра на земеделието, храните и горите като процесуален субституент на държавата по отношение на земите от държавния поземлен фонд притежава ли такова качество и представляваното от него ведомство - министерство на земеделието, храните и горите? Достатъчно ли е законът да предоставя на министър представителна власт по отношение на държавата, за да се приеме, че предявеният от него иск в защита на материално право на държавата е винаги предявен от името на държавата, въпреки че в исковата молба министърът не е посочил, че действа в качеството си на неин представител? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, диспозитива на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист с диспозитива на постановеното съдебно решение? Трябва ли да е налице пълно съвпадение между петитума на исковата молба и диспозитива на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т. 7 ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр. д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д. №3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр. д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т. дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 108 ЗС, чл. 116 ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 49 ЗН, чл. 52 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 75 ал. 2 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Кой е надлежният представител на държавата като ответник по спор за собственост с предмет недвижим имот, изключителна държавна собственост, представляващ част от защитена територия на парк с национално значение по смисъла на чл. 18 КРБ и чл. 8 ЗЗТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.